Може би трябва да спра да чета коментари.
Зачетох се какво говорят хората по повод бруталното убийство на Евгения, онази 33-годишна жена, чието безжизнено тяло бе намерено преди няколко дни, натъпкано в куфар.
Разни локуми се разтягаха какъв бил мотивът, сигурно му е изневерила. Как в традиционните семейства по-малко вероятно било да се стигне до такъв край. Прогресивните жени били по-склонни към изневяра и да унижат мъжа си, защото си избирали меки мъже, но пък и най-прогресивният мъж не бил склонен да приеме такава обида. Изобщо – мъжете по-трудно приемали изневярата, докато жените можели да я простят, защото – виждаш ли, за тях по-важна е емоционалната привързаност. Въпрос на психика. (Нека отворя скоба тук – неглижирането на психичното състояние и обезкуражаването на мъжете да изразяват емоции също са част от проблема.)
После пък, в пристъп на мазохизъм, прочетох някой друг коментар за протеста, който ще се случи пред Съдебната палата на 25 ноември от 18:30 ч. – „Нито една повече“ . И тези коментари – как нямало смисъл да се протестира, как им дремело на жените, идваха изпод пръстите на жени. На жени.
Прави ми впечатление и нещо друго – фийдовете ми бъкат от сторита за Черен петък, кой какво си бил сложил в „Любими“ и прочие. А пък хората, които говорят за историята на Евгения, се броят на пръсти. Възмущението, потресът, тъгата не са инстаграмабъл чувства. И не всеки би искал да приюти темата за убийство и насилие в профила си. Но пък не разбирам как не сме малко по-потресени от случилото се.
За историята на Евгения и стотиците хиляди като нея трябва да се говори. Протестът и разговорите за насилието над жените и по-уязвимите групи на обществото няма да накарат насилниците да преосмислят тормоза си, така е. Но пък колкото повече се говори, толкова по-видим ще бъде проблемът. Колкото повече ни е важно това да не се случва, толкова повече натиск ще се приложи темата за домашното насилие да бъде приоритет – и за управляващите, и за обществото. Защото промяна в законите колко би имала тежест, ако не променим също собствените си нагласи?
И колкото повече се говори, толкова повече хора ще се замислят. И визията за насилие над жени ще придобие други параметри. Ще бъде нещо, което не можеш да сметеш под изтривалката на входната врата. Ще бъде нещо, от което не можеш да отвърнеш поглед. Ще бъде нещо, което не е смешно, нито пък е израз на мъжественост.
Може би най-накрая ще спрем като общество да игнорираме омразата и да я третираме като любов.
Може би повече родители ще учат децата си кое е правилно и кое – срамно.
Може би повече жени ще осъзнаят, че не са сами.
По принцип не ходя по протести. Не защото не вярвам, че в тях има смисъл – напротив, а защото (съвсем искрено ще ви кажа) изпитвам лек ужас от идеята да ме погълне тълпата.
На този обаче ще отида. Защото не искам да живея в държава, в която женомразството се разбира като традиционна ценност.
Държава, в която щом жената ходи на фитнес, значи несъмнено търси изневяра.
Държава, в която мъжете са агресивни, но жените са виновни.
Държава, в която съседите си запушват ушите, а жените търпят, защото нищо кой знае какво не се е случило. Нищо извън нормата.
Изобщо – не искам да живея в общество, в което равноправието е криворазбрано, а феминизмът е мръсна дума.
Протестът срещу насилието над жени #НитоЕднаПовече ще се проведе на 25 ноември от 18:30 ч. пред Съдебната палата.