В разгара на вторите парламентарни избори ме преследват мисли за правото да избираш и последствията, които неизбежно го следват. Не просто в политически аспект, в който, да ти кажа честно, имам единствено мнение на ангажиран гражданин, не претендирайки за никаква компетентност, но също така в житейски план. Всяко наше действие или бездействие, всяка изживяна или пропусната възможност – това е избор.
Както е избор дали да отделиш двадесетина минути да пуснеш своя глас в урната, или да не го направиш. И двата сценария носят след себе си последствия, в резултат на това, което си избрал.
Размишлявам също за изборите, които правя напоследък. И осъзнавам, че тези, които са мотивирани от притеснение, страх, неувереност, леност – всички те имат негативно отражение върху живота ми, емоционалния ми баланс, ако щеш, развитието ми като личност. Дори дребните неща – натрупват се и накрая те затрупват. Под формата на стрес, недоволство, че дори и нещастие.
Когато търсиш и намираш оправдание, това е избор. Да проспиш времето за тренировка сутрин и да бъдеш твърде уморен за упражнения вечер например. Или да прекараш целия уикенд в социалните мрежи, вместо да събираш спомени. Да избираш лесното, вместо да надвиваш себе си в преследване на полезното. Защото лесното е бързо удоволствие тук и сега, а полезното често се проявява по-късно.
Последствията от бързото удоволствие обаче също ги разбираш след време. Понякога дори се налага да се вгледаш внимателно, за да откриеш връзките. И постепенно се превръщат в „можеше, щеше“. В една нереализирана версия на теб, която ти се иска да е, но си избрал да не бъде.
Затова избирай внимателно.
Казвам го на теб, но най-вече – на себе си.