миш-маш: за слушането на книги, един разтърсващ сериал и още

Когато ежедневието ти се случва измежду четири стени (плюс-минус някое impromptu излизане), е сравнително лесно да потънеш в монотонността и комфорта на рутината. Една година по-късно се предполага, че сме успели да овладеем тази нова нормалност, но уви, личният ми опит и наблюдения върху околните показват съвсем друго.

Ето защо връщам рубриката “ретроспекция” в редиците на блога под формата на миш-маш от разни неща, които съм опитала, прочела, изгледала, одобрила, научила и прочие. Целта на този своеобразен дневник на преживявания (казвам “преживявания”, защото не знам как се нарича, когато не се случва нищо, думи на котарака Румен) е да подчертае различното сред еднообразното, колкото и миниатюрно да изглежда то. В галерията горе съм събрала няколко спонтанни кадъра от месеца, а повече разказвам в следващите параграфи.

Да слушаш книги в Storytel

Въпреки че с месеци ме преследват реклами на тази абонаментна стрийминг услуга, упорито я избягвах, защото си мислех, че “да слушам книги, не е моето нещо”. Оказа се обаче, че всъщност е. Също както слушането на подкасти, комбинирам полезното с приятното или иначе казано, мия чинии, сгъвам пране и всякакви такива досадни домакински работи, докато се информирам по интересни за мен теми или се отнасям в чужди, много по-вълнуващи истории. 

Тук искам да споделя една кофти статистика, за която се чудя дали важи само за мен. Преди ерата на социалните мрежи и Netflix четях изключително много, а в последните години едва-едва се мотивирам да прелистя книга. Не защото не искам или не намирам заниманието за полезно, а защото буквално изпитвам трудност да се съсредоточа върху текста. Мисля си, че това е в резултат на бързото консуматорство на съдържание, което се налага в дигиталните среди. Книгите изпадат в немилост пред други, по-лесно смилаеми източници на информация, истории, забавление като сериалите, видеата, подкастите. Въпреки че Storytel не е баш “четене” на книги, е приятна алтернатива – и все пак ми се иска да се върна към предишните си навици поне мъничко. 

The Handmaid’s Tale или една история, която ме разтърси дълбоко

За този сериал мога да изпиша м-н-о-г-о. Ще започна с o m g. Бинджнах трите сезона (тридесет и шест епизода, всеки от които по час) за броени дни и в календара ми датата 28 април 2021 г. е отбелязана с голям червен кръг – идва сезон четири. В случай че не си запознат със сериала, The Handmaid’s Tale (Историята на прислужницата в HBO GO) е антиутопия за свят, в който човечеството е на ръба на екологична криза, жените са ограбени от всякакви права, а мъжете са техните абсолютни господари, налагащи “традиционните семейни ценности” (звучи ли ти познато от някоя предизборна платформа?). Историята се случва в Гилеад – тоталитарна държава с теократичен режим на управление, създадена в границите на САЩ след преврат от екстремистка религиозна група. 

Изобщо не ме бива да преразказвам сюжети, затова ще се огранича до тук и ще се фокусирам върху собствения си експириънс със сериала. Който експириънс беше изключително разтърсващ. Никога не съм била толкова емоционално инвестирана в измислена история – изпитваща радост, тъга, ужас и гняв в такива количества, колкото, гледайки The Handmaid’s Tale. Може би защото историята хич не е измислена. Всичко, което виждаме в сериала – репресия над жените, която впрочем се изразява не чрез агресия, а тяхното пълно обезличаване като човешки същества, екстремистка религиозност и прочие, всичко това се е случвало някога, случва се днес под една или друга форма в различни части на света и е няколко погрешни стъпки от това, да се случи в бъдеще. 

Маските за лице на японската марка MITOMO

Понеже тази mish-mash поредица взе да придобива много тъмни нотки, сменям посоката с нещо по-така. В опит да укротя сезонната/пандемичната депресия през няколко дни пълня и празня пазарските кошници в разни сайтове, а една от покупките, които все пак направих, са маските за лице на ексклузивната японска марка MITOMO. Привлече ме супер готината и екзотична опаковка, която погали душата ми със своята естетика. Хубаво беше, че марката не се е ограничила само с атрактивен външен вид – останах много доволна и от самите шийт маски. Можеш да ги откриеш в Douglas (аз поръчах от там заедно с мега душ гел от Rituals), както и в нашумелия магазин Asian Beauty. 

Foodie опити в кулинарията

Със сигурност съм далеч (ама наистина адски далеч) от това да се класирам за MasterChef, обаче от време на време проявявам желание да правя успешни и не особено успешни опити в кулинарията. В последните седмици успехът възприе формата на бананов хляб с кокосова захар по рецепта на Ани и стопляща сетивата крем супа от нахут и печени зеленчуци по рецепта на Рада. Опитът ми да си направя домашен картофен чипс бих категоризирала като пълен провал, след който кухнята се нуждаеше от основно почистване. Затова пък успях да приготвя homemade пица от-до – със задушен спанак, резенчета домат и рикота за топинг. Pro tip: ако нямаш точилка за разточване на тестото, буркан от нахут върши чудна работа.