Now Reading
поглед назад към двадесет двадесет

поглед назад към двадесет двадесет

Броени часове остават от новото двадесет и честно да ви кажа, готова съм да извикам с цяло гърло JUMANJI, та да се свърши. Убедена съм, че много от вас изпитват същото усещане за завършек на кофти поредицата от събития и препятствия, сякаш наистина сме достигнали до последния левъл и трябва само да пресечем финиша. И от другата страна ще ни очаква нещо по-добро.

Дали парченцата ще се наредят по такъв благополучен начин, предстои да разберем. Колкото и да ми се иска да вярвам, че звездите ще са благосклонни, разумната частица от мен нашепва, че надали ще случим на *чак* такава магия. Затова балансирам чувството на надежда с мантрата: без очаквания. Каквото и да ни предстои в идващите 365 дни, ще се справим. Независимо колко неприятности се струпаха над нас през двадесет двадесет (и колко емоционално изцедени си тръгваме от тази година), винаги помага да погледнем назад и да потърсим научените уроци сред премеждията и безценните камъчета сред изгорелите въглени.

Нито желание, нито намерение имам да ви убеждавам, че 2020 всъщност е била супер година, в която сме получили възможност да опознаем себе си и да постигнем повече, отколкото в “нормални” времена. Факт е, че промяната в ритъма на ежедневието повдигна въпроси, които надали някога сме си задавали. Показа страни от характера на всекиго, невидими до този момент. Някои от нас откриха повече сила в себе си, отколкото са предполагали, че имат. Други намериха креативност и адаптивност, чрез които прескочиха своите си препятствия. За трети пък тази година е затворен чаптър, към който никога не искат да се връщат. А четвърти (като мен например) видяха в огледалото недотам красивите си черти, върху които биха искали да работят. 

Погледът назад към двадесет двадесет всъщност ми носи капка успокоение. Въпреки че ще остане в спомените ми като годината на безброй несбъднатости и нереализирани възможности, което само по себе си е източник на напрежение, осъзнавам, че имам няколко важни причини да бъда благодарна: съхраних финансовата си стабилност, разполагам с комфортно жилище и пълен хладилник и най-ценното: запазих семейството и приятелите си. Всеки един от тези елементи е привилегия, която много други нямаха. Това не обезценява личните ми изживявания, но със сигурност ги представя в съвсем различна перспектива. Двадесет двадесет за много хора ще остане година на загуба и това, което съм загубила аз, не тежи толкова, колкото много чужди липси.

See Also

През тази година ключовите думи са две: емпатия и perseverance. Лесно е да се затворим в собствените си бъбъли от страдание, но това не помага никак. Всеки един от нас води своя битка, макар да е различна по калибър и да  разполагаме с различни снаряжения. Вместо да се озлобяваме към света в болката си или да използваме околните като мишена, чрез която уж да се освободим от нея, струва ми се по-удачно и правилно да сме просто… по-добри един към друг. Няма нужда да нахлузваме чуждите обувки, няма значение каква е битката на другия, просто си припомняйте, че нея я има. 


Продължете 
да четете.

Pages: 1 2
What's Your Reaction?
Awesome
3
Excited
0
Great
0
Not Sure
0

© 2019 Issue Magazine Wordpress Theme.
All Rights Reserved.

Scroll To Top