Въпреки че съм живяла под наем през последните шест години, за първи път се сблъсках с реалността на търсенето на квартира в София едва през изминалия месец. Досегашният ми апартамент бе рядка находка, за чието откриване моят принос се ограничаваше с това, да отида да го видя, след като тогавашният ми съквартирант бе поел задачата да ни намери място за живеене след завръщането ни от Холандия. Ето защо в рунд втори започнах с нулеви познания за пазара, за цялостния процес на търсене и ако щете, какво, аджеба, трябва да попитам по време на огледите. (P.S. Тук вмъквам, че 80% от жилищата ми са били общежития, където всъщност въпросите, които трябва да зададеш за квартира, изобщо не те интересуват).
Ще се опитам да формулирам “уроците”, които научих, търсейки си жилище, което да отговаря на най-съществените ми критерии. Впрочем, късметът сякаш бе на моя страна (което през двадесет-двадесет се усеща като да спечелиш джакпота) и в рамките на две-три седмици открих място, което се доближава за вижданията ми къде бих искала да живея. Както всеки друг (сравнително бюджетен) апартамент под наем, и този има своите си недостатъци, което ме води към точка 1 – определете какво ви е важно и с какво можете да направите компромис.
Имайте ясно определени критерии за бъдещото си жилище, но и бъдете готови за компромиси
Когато живееш под наем, можеш да се обзаложиш, че нещо все ще куца. Колкото и да харесвах предишният си кокетен апартамент, не мога да отрека трите основни pain points, на които в началото не обръщах внимание, но с течение на времето се превърнаха в особено големи дразнители. Тъй като беше на нисък етаж, липсваше светлина, което автоматично добави критерий “да бъде светло и с големи прозорци” към следващото ми жилище. По време на локдаун първи осъзнах, че да нямаш тераса, хич не си е работа, а пък часовете обикаляне в търсене на свободно паркинг място (и тук изобщо не преувеличавам, ЧАСОВЕ!) означаваха, че съм склонна да плащам допълнително за собствено такова. В новата ми квартира компромисът (на този етап) е основно с обзавеждането, което намирам за прилично, но не съвсем перфектно.
Приемете факта, че жилището ви ще има нужда от “дооправяне”
Отново се връщам към опита си с предишния си апартамент, защото в голяма степен нямаше необходимост да инвестирам в него, за да изглежда добре и да бъде функционален. По спомен единственото по-сериозно нещо, което докупихме, беше масичка за хола от IKEA. Бонус беше това, че апартаментът беше току-що реновиран (и си личеше), а ние бяхме първите му наематели – случихме на наистина ново обзавеждане и ъпдейтната техника.
За търсенето на ново жилище избрах да използвам услугите на брокери, тъй като от моя гледна точка спестява време и минимизира шанса да попаднеш в измамна схема. След десетки огледи – някои от които ПОТРЕСАВАЩИ, осъзнах, че в България господства концепцията “ей тука имам един свободен апартамент, дай да го пусна на космическа цена, ама ако може, да не влагам нищо в него”. Не мога да преценя дали проблемът се корени в абсолютна липса на естетика, или в чист непукизъм, но се подгответе за наистина ужасни гледки. Една от любимите ми истории ще остане апартаментът на една бабка, който можеше да мине за реликва от средата на миналия век – на скромната сума от 750 лв. на месец. Докато “оглеждах” (по-точно от учтивост се въртях напред-назад), слушах разговора между собственичката и брокерката, от който стана ясно, че на мястото на спалнята (която беше трагична) е имало две отделни легла (още по-трагични), а женичката се възмущаваше, че се е наложило да ги смени, защото “какво толкова, ако са двама, ще си ги слепят”. Изобщо ходенето на огледи в София може да бъде куриозен time-travel.
Отбелязвам, че когато “дооправяте” жилището, не е препоръчително да влагате средства в неща, които накрая не можете да си вземете. Ако се наложи смяна на уред или по-сериозна подобна инвестиция, уговорете с наемателя приспадане от наем (за да остане за него, когато се изнесете). В импровизираното проучване, което направих в Stories, последователите ми споделиха много полезни съвети по темата, един от които бе особено повтарян: инвестирайте в хубави мебели и обзавеждане, което искате да имате в следващия си (може би собствен) дом и не хвърляйте пари в “оправяне” на чуждо жилище. Супер би било да си създадете удобство с по-модерна фурна например, но в дългосрочен план тази покупка би добавила повече стойност за вашите наемодатели, отколкото за вас самите. В този ред на мисли е хубаво финансовото вложение да дойде от тях. Логично, I guess.
Продължете да четете.