Ако гугълнете фразата small talk, ще попаднете на следната ърбън дефиниция: безполезен разговор, чиято цел е да запълни неловка тишина. Въпреки че по душа съм екстроверт, допреди известно време поведението ми клонеше много повече към интроверт – поради което е малко да се каже, че suck-вах абсолютно в тези разговори. С годините, с натрупания житейски опит и кога съвсем съзнателното, кога нежелателно поставяне в подобни ситуации, успях да изградя умението си за small talk на що-годе прилично ниво. Понякога обаче ми се струва, че осъвършенствайки го и превръщайки го в константа в общуването с другите, все по-трудно става да опознаеш човека отсреща извън бейзик темите – чрез един истински смислен и развлекателен разговор.
Такава е целта и на новичките conversation карти на Ипси, които не могат да изглеждат по-кют. Kitty Talks (за които ви споменах в коледния гайд за подаръци) са 100 карти с въпроси, разделени в пет категории: за любов, кариера, взаимоотношения, семейство и самия теб. Поръчах си ги на pre-sale и пристигнаха тъкмо навреме преди Коледа. Впрочем, разцъкахме ги предколедно за двайсетина минути с колегите в офиса и наистина вършат работа.
Докато чакам събиране с компания, с която да се впуснем в разгръщане на важните теми в живота, ми хрумна да “разчупя” леда и с вас – хората, които ме следват и понякога даже ме четат, като подбера и съвсем честно отговоря на няколко random въпроса от различните категории.
Какво е най-милото нещо, което някой е правил за теб?
Веднага ми хрумват две такива случки. Докато живеех в Мадрид, имах един мега симпатичен съквартирант от Франция, с който много си допаднахме като хора. Спомням си, че още в самото начало го бях помолила да ми вземе бутилка вода от супермаркета – беше ми купил цяло стекче със sticky note, която гласеше: ЗА ТИ. Thanks, Google Translate.
Друг мил жест, който винаги ми носи много хубави емоции, е на двама приятели тук, в България. След прибирането ми от Испания в коледното утро получих подарък – колие със сърчице, като вместо имена, на картичката бяха изписани подписи. Отне ми няколко минути да ги разчета (защото изобщо не очаквах) и после мама ми разказа, че са искали просто да ме зарадват и са ми подготвили подаръка със заръката да го сложи под елхата. И до днес това е едно от най-ценните ми бижута.
Има ли някого, с когото вече не поддържаш връзка и това те натъжава?
Да. Последните години бяха доста динамични – срещнах много хора и изградих много взаимоотношения, някои от които оцеляха, други се разпаднаха от натиска на времето, разстоянието или чисто и просто – от липсата на грижа и внимание. Вярвам, че във връзките, независимо дали приятелски или романтични такива, трябва да инвестираш поне малко усилие. Вярвам също, че трябва да избираш къде си струва да правиш тази инвестиция. Отне ми време, докато достигна до това осъзнаване, и все още в определени моменти ми е трудно да го приемам и да живея според него, но истината е, че не можеш да форсираш взаимоотношенията си с другите.
Какво правиш, когато се почувстваш самотна?
Опитвам се да овладея мислите си, поемам си няколко дълбоки дъха и изброявам наум всички онези хора, които са важни за мен и за които аз съм важна. Понякога се потапям в чувството и пиша поезия.
Щастието било в малките неща. Кои са твоите малки неща?
На този въпрос ми е безкрайно трудно да отговоря, защото сам по себе си заслужава самостоятелен текст. Да кажем, чаша ароматно кафе и топъл пуловер, споделен смях с приятели, усмивка, която ти е върнал непознат.
Ако беше учител, то по какво мислиш, че щеше да преподаваш?
Finance & Accounting, разбира се. Това е един inside joke, който ще разберат само хората, които ме познават. Накратко, незнайно как аз, човекът с нулеви математически способности, изкарах отлични резултати на изпитите по финанси в университета и през следващите години преподавах фрийланс уроци на състуденти, които също struggle-ваха с предмета (имах много добър success rate, впрочем). Иначе сериозно по въпроса, бих била супер учител по български език и литература.
Какъв е най-добрият сценарий за среща с привлекателен непознат в петък вечер?
Особено харесвам срещи (с привлекателни непознати или просто ей така), които ме изкарват извън зоната ми на комфорт. По този начин разбираш нещо за човека срещу теб, което не можеш да откриеш с думи. Перфектният сценарий е любимо негово градско местенце, хубаво вино и повече смислен разговор, отколкото small talk.
Сподели за аромат или място, което ти напомня за детството ти.
Колкото и невълнуващо да е, всъщност детските ми спомени са доста blurry. Малкото такива са по-скоро фрагменти, които не успявам да свържа в пълна история (разказвала ли съм ви за така неоткриваемото детско филмче с говорещия кораб, който дъвче дъвка?). Мирисът на мандарини например ми навява спомени от апартамента на баба и дядо – имах си едно кътче до парното, където си играех на топло, а на радиатора се сушаха мандаринени обелки.
Дали на вас ви е било интересно да дочетете текста, не знам, но на мен със сигурност ми беше да го напиша. Kitty Talks имат мега потенциал да поразчупят разговорите с приятели (и привлекателни непознати, idk) и съм много доволна от предколедния подарък, който си направих. Докато търсех да ви сложа линк, се оказа, че първият тираж вече е разпродаден, така че можете да следвате Инстаграм профила и да ги грабнете при следващия лаунч.