So here’s a thought. Когато се сравняваш с другите (защото – нека бъдем честни – колкото и да се опитваш да не се, някак изобщо не се получава), не го прави по един-единствен критерий, а помисли за всички важни обстоятелства. Всеки един от нас има своя история. Всеки един от нас се намира на различно място в живота си – буквално и преносно. Срещаме различни хора. Изправяме се пред различни препятствия. Предоставят ни се различни възможности. Ще ти дам пример.

Един от големите ми страхове е, че не живея достатъчно интересен живот, или казано иначе – не изживявам живота си докрай. Когато се срещам с хора, чийто житейски опит е в пъти по-голям от моя, или пък слушам техните разкази за професионални успехи или екзотични пътешествия, не успявам винаги да приглуша онова вътрешно гласче –

а ти правиш ли достатъчно?

И след това се замислям за всичко онова, което съм изживяла за своите двадесет и четири години. Припомням си малките и големи експириънси, натрупали се като планина от спомени. Хубавите изживявания, с които разсмиваш събеседника си. И не толкова хубавите, които те оформят като личност. Казвам си:

„На двадесет и четири години си, момиче. Мечтай, животът е пред теб!“.

И гледам на нещата така – на този етап от живота си, с тези си възможности и с тази гледна точка към света съм изживяла достатъчно. Не много, но не и малко. Очаква ме още и сякаш по-важно е не какво си постигнал или какво си направил, а какво искаш да ти се случи занапред и колко упорито се бориш за мечтите си.

Дишай.

Вижте още: животът, клиширано, не спира

Извън темата: 5 идеи за брънч през уикенда

Последвайте ме в Инстаграм за още