През една гореща нощ в началото на август, докато сънят и безсънието се бореха кое от двете ще вземе превес, скролвах фийда си в Instagram. Измежду всичките снимки и рийлсове от познати и от “ей този профил може да ти хареса, щото си лайкнал еди какво си”, попаднах на countdown пост за Lost Gipsy Land. За този концептуален фестивал, случващ се сред горите на Централния Балкан, бях чувала немалко истории, но някак все не идваше на дневен ред в списъка ми с изживявания. През онази августовска нощ обаче, дали бидейки в лек делириум заради инсомнията, си казах: fuck this, защо не?
Вместо тепърва да търся приятели, чийто график ще е празен след три седмици или пък чийто портфейл ще е достатъчно пълен, реших да вдигна левъла на изживяването и да го превърна в един освобождаващ, авантюристичен соло експириънс. За да обрисувам картинката максимално добре, ще кажа, че това бе и първият ми фестивал в живота. Ever.
След този импулсивен purchase десетки въпроси взеха да се нареждат пред мен: къде ще спя, какво ще облека и що е то фестивален аутфит, трябват ли ми топли дрехи, ще има ли местенца за хапване, къде ще се къпя и каква музика ще пускат, щото тези хора май не съм ги чувала.
Един Lost Gipsy Land по-късно, вече се чувствам като малко по-опитно джипси, lol, затова реших да споделя отговорите, които аз намерих на всичките си въпроси за тези от вас, които се изправят пред същите.
КЪДЕ СЕ СЛУЧВА ФЕСТИВАЛЪТ?
Lost Gipsy Land се приютява в резиденцията Бедуин (онова яко място край Севлиево със мега красивите сватби), която пък от своя страна е на няколко километра от най-близките села.
КЪДЕ СЕ СПИ?
За по-приключенски настроените джипсита има зона за къмпинг непосредствено до резиденцията – огромна поляна, на която можете да разпънете палатки, шатри, замъци или да си паркирате караваната. Полянката е достъпна и за автомобили (което може би се подразбира, но признавам, че не си го представях така), а точно до нея са разположени общите тоалетни и душове (предимно със студена вода). Впрочем тоалетните са “ретро”, разбирайте клечиш, но се чистят редовно и не са никак неприятни.
Другият вариант за спане е да си наемете стая в някое от близките села, които обаче не са толкова близо. Макар че несъмнено е по-комфортно, минусите са това, че трябва да мислите за транспорт (мисля, че има някакви организирани бусчета, но може и да си измислям) или да вървите между 15 и 30 минути през нощта в съмнително състояние по самотен горски път (което на мен лично ми звучи доста бррррр). Наличието на топла вода и възможността да спите до късно определено са плюсове.
Ако трябва да “препоръчам” (всеки сам си преценя, не забравяйте), то моят избор винаги ще бъде спането на палатка, защото вайбът е за принадлежност към едно много свежо community. В случай че сте сами на фестивала, пък и ако не сте, това прави изживяването по-приятно и запознанството с нови хора е много по-лесно. Ако сте компания пък, отпада нуждата да се организирате кой кога ще ходи към квартирата и дава свобода да усетите фестивала така, както ви харесва.
В къмпинг зоната можете да сте от по-неподготвените или от хората, които наистина знаят какво правят. Моите другарчета по палатка бяха от вторите, което в края на краищата worked out pretty well for me. Симпатягите се бяха заредили с хладилни чанти (можете да носите алкохол и храна за консумация на полянката, забранени са само в зоната на фестивала), скаричка, газов котлон (hey there, сутрешно кафе) и какво ли още не. Тук е важно да вметна, че в къмпинга няма ток и не може да се пали огън, така че планирайте accordingly. Аз, от своя страна, имах палатка и дюшек с ръчна помпа, която за щастие не влезе в употреба, понеже ми услужиха с електрическа.
ЩОМ НЯМА ТОК, КЪДЕ СИ ЗАРЕЖДАШ ТЕЛЕФОНА?
Признавам си, че това беше едно от големите ми притеснения – къде ще си зареждам техниката? Препоръката ми е да си носите една-две power банки за по-лесно, но ако сте в нужда, край бара и местата за хапване има контакти. Част от тях се използват и от джипси маркета, така че да хванете свободен, е малко на късмет. Тук ще вмъкна и една wholesome история, която за мен донякъде обощава есенцията на фестивала. Въпреки че си бях взела power банка (даже две), някак така се получи, че кабелите на iPhone-a се развалиха още първия ден. Тъй като в петък много хора тепърва прииждаха, реших да пиша в групата на фестивала и да примоля някой да ме снабди с кабел, като всъщност не очаквах нещо да се случи, но пък и нищо не губех. Почти веднага една мацка се отзова и вечерта ми подари нейния, който вече не използва. Без да се познаваме и без да иска нищо в замяна. “Един кабел, какво толкова” ще си кажете, но мисля си, че динамиката на модерното ни ежедневие ни прави много по-малко склонни към подобни жестове, които за някого значат много, а от нас самите нищо не изискват. В контекста на фестивала атмосферата бе наситена с такива емоции, солидарност, подкрепа, позитивизъм. И това за мен бе най-готиното.
ОКЕЙ, А С ХРАНАТА КАК Е?
Освен че можете да си носите каквото пожелаете на къмпинг зоната, на фестивала има и няколко много приятни местенца за хапване. Тази година например имаше два фургона, които предлагаха огромни палачинки с мега интересни вкусове и гофрети на клечка. За закуска има също различни печива, някакви хелти мюслита, мекици и пържени филийки. За последните две е важно да отбележа, че се предлагат до определен час (примерно до към 12, може и по-рано), но да побързате да ги хванете, си струва. Понеже моята особа е свикнала на софийския брънч, който в един часа тепърва започва, два пъти ги изпуснах, а на третия бях толкова разочарована, че симпатичният човек зад бара ме съжали и помоли да ми направят една порция. Сърце за него и за мекичките.
Имаше също скара за месоядните, печени зеленчуци за тревоядните (както ни бе нарекъл един приятел) и щанд с азиатски предложения, които бяха адски вкусни. Като цени бих казала, че бяха много нормални – със сигурност не кръчмарски, но не и надути като за петзвезден ресторант.
КАКВИ ДРЕХИ ДА СЛОЖА В КУФАРА?
“You’re hot and you’re cold” е най-добрият начин да опиша температурите. През деня беше адски горещо (което е и един от минусите на палатката, събуждаш се и първата ти мисъл е как да излезеш от тази сауна), а през нощта – мега студ. Пригответе си леки и ефирни дрехи, не пропускайте банския (има рекичка, на която може да се плажува), но се подгответе и с нещо топло за връхна дреха. Добър спален чувал или дебели одеяла също са must. За следващата година например съм замислила да си взема някакво много готино и плътно пухено яке (като за зимата, хаха), тъй като дори на сцената сред тълпата хора се зъзне, особено ако сте по-зиморничави като мен. И дебели чорапи или високи боти.
Откъм festival fashion, бих казала, че няма много напрежение. Въпреки че, признавам си, прекарах три седмици в скролване и планиране на аутфити. Имаше хора, които доста се бяха постарали, направо в стил Burning Man, но и такива, които се бяха спряли на широки риза и панталони и свеж бохо аксесоар. Вайбът, който търсите, е джипси или boho chic – шарени десени, широки дрехи, цветни кимона. Ако не сте успели предварително да се сдобиете с нещо подходящо, на място (поне тази година) имаше хипи маркет с различни щандове за аксесоари и дрехи. За още по-фестивално усещане имаше и рисуване с къна, плетене на плитки, фестивален грим (който тотално променя играта, даже да не сте вложили много джипси във фитчето) и много блясък.
ПРЕЗ НОЩТА СЕ ТАНЦУВА, А КАКВО СЕ ПРАВИ ПРЕЗ ДЕНЯ?
Ако си мислите, че през деня ще ви бъде скучно – няма. Дори нищо съществено да не правите, атмосферата е такава, че предразполага да се отпуснете и просто да ви бъде готино. Можете да чилвате край водопада, който се намира непосредствено до резиденцията, да презареждате на сянка в зоната на фестивала под лежерния ритъм на музиката или да се свържете с вътрешното си “аз” с редица практики, които се предлагат в Serendipity Village-a на фестивала. Бях си харесала няколко холистични изживявания от програмата тази година, но истината е, че стигнах само до едно. Останалите ги проспах или времето така се разтегна, че изобщо не разбрах кога са минали. През четирите дни имаше също астрология, таро четене и разни други подобни дейности, с които да научите нещо за себе си или просто да запълните часовете до залеза.
Мога още много да говоря за изживяването, което е Lost Gipsy Land, но ще завърша с един последен отговор на въпрос, който получих от вас: кое е това, което най-много ми хареса, и какво не ми допадна толкова? Доста ми е трудно да реша как да отговоря на втората част от питанката, понеже бях толкова ексайтната, че и да е имало нещо кофти, изобщо не съм го регистрирала. Ако има нещо, което бих подобрила обаче, това би било достъпността за хора с увреждния. Мога да предположа, че това е нещо, което надали някога е минавало през мислите на организаторите, защото едва ли напливът от това комюнити е бил огромен. Но пък можем да поставим ситуацията така: може би повече хора ще се осмелят да посетят фестивала, ако знаят, че условията са инклузивни. Когато реших да си взема билет, имах късмета да познавам един от организаторите, Елена, която веднага откликна не само с отговори на всичките ми въпроси, но и с разбиране към по-специфичните ми нужди. Това ми даде увереност, че дори бидейки сама на фестивала, имам на кого да се облегна, преносно и буквално. Главното предизвикателство за мен бяха многото стълби без парапет, където винаги се намираше някой, който да ми подаде ръка, но пък ако се мисли в тази посока, може да се направи така, че да бъде по-достъпно и самостоятелно. И това впрочем е applicable не само за Lost Gipsy Land, но и за всякакви други такива събития и експириънси.
Да отговоря с какво най-вече ме спечели фестивалът, също не е никак лесно. Може би на първо място в тази предълга класация бих сложила атмосферата – чувството за освобождаване от граници, които иначе не си склонен да преминеш; въздухът, наситен с позитивност, good vibes и любов; отвореността на и към хората. Ще използвам клишето, че светът престава да съществува такъв, какъвто го познаваме, и тълпата, която е събрана там, сякаш открива нови свои образи – по-зазимени, по-свободни от собственото си его, от желанието да паснат на една строго оформена рамка. Зарядът, който получих от тези четири дни, бе невероятен. И да ви кажа честно, май никога не съм се чувствала повече себе си.