Now Reading
27 урока, които научих за 27 години

27 урока, които научих за 27 години

27. Толкова свещички ще има върху тортата, когато смогна да отпразнувам рождения си ден (пандемия and all). Още три и ще достигна до онази цифра, след която something в twentysomething ще бъде една доста абстрактна концепция.

Възрастта сама по себе си е въпрос на перспектива. Когато си бил на шестнайсет, си издигал своето двадесет и седем годишно аз на пиедестала на зрелостта. Когато станеш на шейсет, 27 ще бъде спомен на отминалата младост.

И въпреки че 27 е почти 26, навлизам в тази си годишнина с развълнувано сърце и леко свит стомах. Пожелавам си предчувствието, което ме преследва от миналата година – че на 27 ще напасна много парчета от живота си, които все не съм успяла досега – да се окаже истина. И осъзнавам, че всъщност самият живот е това – някои късчета ще се отчупят, други ще се наредят.

See Also


През 2021 г. направих няколко важни стъпки напред, част от които всъщност бяха неизвървени крачки от някога преди. Една от най-съществените беше тази, която ме застави да погледна към импакта на моето disability върху начина, по който приемам себе си, по който общувам с околните и как позволявам те да ме виждат (или как самата аз реагирам на въображаемото им възприятие за мен – damn, this sentence became freaking confusing). И макар че през годините съм приела гръбначното си изкривяване и необикновената походка като моя реалност и винаги съм показвала позитивна настройка към своите circumstances, разбрах, че с всякаква сила съм затваряла очи за не толкова красивите им прояви. Което, мисля си, е най-човешката реакция на всеки от нас към собствените му неуверености и травми.

Не мога да твърдя, че съм на финала на своето пътешествие с дестинация acceptance. Но със сигурност през изминалите месеци направих интересни открития по пътя си, които ми помагат да овладявам мислите си и реакциите си в trigger ситуации. Да си припомням тези новооткрити истини, когато вътрешният ми глас нашепва друго. Не зная дали пълното приемане на това, което ти носи чувство на неувереност, е възможно. Но често се чудя дали изобщо е необходимо?

Anyhow, по случай това, че ставам на двадесет и седем, ето двадесет и седем урока, които научих за тези си години живот.

  1. Единствената константа в живота е промяната.
  2. Животът е това, което правиш всеки ден – случвал се е вчера, случва се днес и евентуално ще се случи утре. Не чакай да бъдеш „перфектен“, за да живееш.
  3. Никога няма да бъдеш по-млад от днес.
  4. Ако се чувстваш stuck in life (been there, done that), помни, че трябва да направиш крачка нанякъде, за да се движиш напред. Дори да е грешната.
  5. Всъщност няма такова нещо като „грешна крачка“ – по-скоро има ненужен престой някъде, където не се чувстваш щастлив и в хармония.
  6. Хората прекарват повече време в мисли за това, как ги приемат другите, отколкото – как те приемат околните. Всеки е главният герой на собствения си живот.
  7. Да учиш извън родната си страна, е повече от това, да получиш добро образование. Предизвикателно е на адски много нива, но именно заради тези трудности, които трябва да овладееш (често сам), израстваш като личност, придобиваш независимост и умения да се справяш с живота като зрял човек.
  8. Всеки трябва да живее сам поне за кратко в живота си.
  9. Вместо да убиваш паяците у дома, също толкова лесно е да ги уловиш и изнесеш навън.
  10. Да бъдеш независим, не означава да не търсиш подкрепа никога и от никого. Означава да вземеш живота си в ръце, да правиш собствени избори и смело да посрещаш техните последствия. Защото всяко действие или бездействие има такива.
  11. Източник на вътрешната ти сила си самият ти. Можеш да изграждаш живота, който искаш, само когато наистина го искаш. Независимо колко те мотивират околните, всяка дума и жест е без значение, ако самият ти не се осмелиш да направиш крачката. Колкото и да е плашеща.
  12. Ще бъдеш константа в живота на избрани хора. За всички останали си просто пълнеж.
  13. Не можеш да търсиш себе си в другите. Можеш да откриеш себе си единствено вътре в самия теб. Не търси валидация в чуждите очи.
  14. В истинските приятелства и връзки не се играят игри. Все още не сме evolve-нали достатъчно, че да четем мисли. Бъди прям (но същевременно respectful) относно чувствата и нуждите си. Когато човекът срещу теб те цени, ще приеме вербализацията на емоциите ти и ще бъде част от разговора.
  15. Същевременно обаче не прехвърляй изцяло чувствата си върху отсрещната страна – съществува разлика между това, как някой реагира и как ти го приемаш.
  16. Тялото, което ти е дадено, е тялото, което ще имаш цял живот. Научи се да се грижиш за него според нуждите му и да го обичаш там, където не може да бъде променено.
  17. Научи се да опознаеш своите circumstances и да бъдеш повече от тях. Каквито и да са те, те са само частица от твоята идентичност, а не са цялото ти аз.
  18. Тялото е просто инструмент за духа ти. Използвай го така, както можеш, колкото можеш, докъдето можеш. То е начало, а не край.
  19. Темата за physical disabilities често е некомфортна, затова пък гледната точка и неудобното усещане бързо се променят, когато различното стане познато.
  20. Светът не се върти около теб. Затова пък ти си главният герой на собствения си живот. Разбирай – не можеш да очакваш, че нещата ще се случват, както искаш. Затова пък имаш свободата и отговорността да случваш каквото искаш.
  21. Всеки един човек е различен – външно или вътрешно, сформиран от собствените си житейски изживявания. Всеки един от нас е открил своя истина, която понякога съвпада с чуждата, но не инвалидира тези, от които се отличава.
  22. Всеки един от нас носи своя несигурност и своя травма. Това не ни прави по-малко хора, по-малко worthy. За сметка на това, не всеки се осмелява да застане лице в лице със своите, което често води до токсично поведение.
  23. Не можеш да гладиш пухкав пуловер с ютия. Също така – светлосивата боя за стени е адски tricky нещо.
  24. Няма нищо по-токсично от постоянната позитивност. Ако някой се опитва да те убеди, че животът е цветя и рози, покажи му, че понякога е важно да се вгледаш в бурените. И че е напълно окей да не си позитивно настроен към тяхното присъствие.
  25. Проблемите на света са и твои проблеми. Всички обитаваме един и същи дом, който няма нужда да бъде спасяван, а да бъде третиран с уважение.
  26. Баланс е ключовата дума, независимо дали става въпрос за начин на живот, начин на хранене, работа, взаимоотношения, емоции и каквото и да било друго.
  27. Каквото и да си научил за тези си години, предстои ти да разбереш още много. Трудностите и предизвикателствата са това, което ни изкарва извън зоната на комфорт и ни показва живота през една нова призма. Понякога истините ни се променят, но това не ги прави по-малко истини.
What's Your Reaction?
Awesome
5
Excited
0
Great
0
Not Sure
0
Scroll To Top