27. Толкова свещички ще има върху тортата, когато смогна да отпразнувам рождения си ден (пандемия and all). Още три и ще достигна до онази цифра, след която something в twentysomething ще бъде една доста абстрактна концепция.
Възрастта сама по себе си е въпрос на перспектива. Когато си бил на шестнайсет, си издигал своето двадесет и седем годишно аз на пиедестала на зрелостта. Когато станеш на шейсет, 27 ще бъде спомен на отминалата младост.
И въпреки че 27 е почти 26, навлизам в тази си годишнина с развълнувано сърце и леко свит стомах. Пожелавам си предчувствието, което ме преследва от миналата година – че на 27 ще напасна много парчета от живота си, които все не съм успяла досега – да се окаже истина. И осъзнавам, че всъщност самият живот е това – някои късчета ще се отчупят, други ще се наредят.
През 2021 г. направих няколко важни стъпки напред, част от които всъщност бяха неизвървени крачки от някога преди. Една от най-съществените беше тази, която ме застави да погледна към импакта на моето disability върху начина, по който приемам себе си, по който общувам с околните и как позволявам те да ме виждат (или как самата аз реагирам на въображаемото им възприятие за мен – damn, this sentence became freaking confusing). И макар че през годините съм приела гръбначното си изкривяване и необикновената походка като моя реалност и винаги съм показвала позитивна настройка към своите circumstances, разбрах, че с всякаква сила съм затваряла очи за не толкова красивите им прояви. Което, мисля си, е най-човешката реакция на всеки от нас към собствените му неуверености и травми.
Не мога да твърдя, че съм на финала на своето пътешествие с дестинация acceptance. Но със сигурност през изминалите месеци направих интересни открития по пътя си, които ми помагат да овладявам мислите си и реакциите си в trigger ситуации. Да си припомням тези новооткрити истини, когато вътрешният ми глас нашепва друго. Не зная дали пълното приемане на това, което ти носи чувство на неувереност, е възможно. Но често се чудя дали изобщо е необходимо?
Anyhow, по случай това, че ставам на двадесет и седем, ето двадесет и седем урока, които научих за тези си години живот.
- Единствената константа в живота е промяната.
- Животът е това, което правиш всеки ден – случвал се е вчера, случва се днес и евентуално ще се случи утре. Не чакай да бъдеш „перфектен“, за да живееш.
- Никога няма да бъдеш по-млад от днес.
- Ако се чувстваш stuck in life (been there, done that), помни, че трябва да направиш крачка нанякъде, за да се движиш напред. Дори да е грешната.
- Всъщност няма такова нещо като „грешна крачка“ – по-скоро има ненужен престой някъде, където не се чувстваш щастлив и в хармония.
- Хората прекарват повече време в мисли за това, как ги приемат другите, отколкото – как те приемат околните. Всеки е главният герой на собствения си живот.
- Да учиш извън родната си страна, е повече от това, да получиш добро образование. Предизвикателно е на адски много нива, но именно заради тези трудности, които трябва да овладееш (често сам), израстваш като личност, придобиваш независимост и умения да се справяш с живота като зрял човек.
- Всеки трябва да живее сам поне за кратко в живота си.
- Вместо да убиваш паяците у дома, също толкова лесно е да ги уловиш и изнесеш навън.
- Да бъдеш независим, не означава да не търсиш подкрепа никога и от никого. Означава да вземеш живота си в ръце, да правиш собствени избори и смело да посрещаш техните последствия. Защото всяко действие или бездействие има такива.
- Източник на вътрешната ти сила си самият ти. Можеш да изграждаш живота, който искаш, само когато наистина го искаш. Независимо колко те мотивират околните, всяка дума и жест е без значение, ако самият ти не се осмелиш да направиш крачката. Колкото и да е плашеща.
- Ще бъдеш константа в живота на избрани хора. За всички останали си просто пълнеж.
- Не можеш да търсиш себе си в другите. Можеш да откриеш себе си единствено вътре в самия теб. Не търси валидация в чуждите очи.
- В истинските приятелства и връзки не се играят игри. Все още не сме evolve-нали достатъчно, че да четем мисли. Бъди прям (но същевременно respectful) относно чувствата и нуждите си. Когато човекът срещу теб те цени, ще приеме вербализацията на емоциите ти и ще бъде част от разговора.
- Същевременно обаче не прехвърляй изцяло чувствата си върху отсрещната страна – съществува разлика между това, как някой реагира и как ти го приемаш.
- Тялото, което ти е дадено, е тялото, което ще имаш цял живот. Научи се да се грижиш за него според нуждите му и да го обичаш там, където не може да бъде променено.
- Научи се да опознаеш своите circumstances и да бъдеш повече от тях. Каквито и да са те, те са само частица от твоята идентичност, а не са цялото ти аз.
- Тялото е просто инструмент за духа ти. Използвай го така, както можеш, колкото можеш, докъдето можеш. То е начало, а не край.
- Темата за physical disabilities често е некомфортна, затова пък гледната точка и неудобното усещане бързо се променят, когато различното стане познато.
- Светът не се върти около теб. Затова пък ти си главният герой на собствения си живот. Разбирай – не можеш да очакваш, че нещата ще се случват, както искаш. Затова пък имаш свободата и отговорността да случваш каквото искаш.
- Всеки един човек е различен – външно или вътрешно, сформиран от собствените си житейски изживявания. Всеки един от нас е открил своя истина, която понякога съвпада с чуждата, но не инвалидира тези, от които се отличава.
- Всеки един от нас носи своя несигурност и своя травма. Това не ни прави по-малко хора, по-малко worthy. За сметка на това, не всеки се осмелява да застане лице в лице със своите, което често води до токсично поведение.
- Не можеш да гладиш пухкав пуловер с ютия. Също така – светлосивата боя за стени е адски tricky нещо.
- Няма нищо по-токсично от постоянната позитивност. Ако някой се опитва да те убеди, че животът е цветя и рози, покажи му, че понякога е важно да се вгледаш в бурените. И че е напълно окей да не си позитивно настроен към тяхното присъствие.
- Проблемите на света са и твои проблеми. Всички обитаваме един и същи дом, който няма нужда да бъде спасяван, а да бъде третиран с уважение.
- Баланс е ключовата дума, независимо дали става въпрос за начин на живот, начин на хранене, работа, взаимоотношения, емоции и каквото и да било друго.
- Каквото и да си научил за тези си години, предстои ти да разбереш още много. Трудностите и предизвикателствата са това, което ни изкарва извън зоната на комфорт и ни показва живота през една нова призма. Понякога истините ни се променят, но това не ги прави по-малко истини.