Now Reading
как да живееш сама и да ти бъде хубаво

как да живееш сама и да ти бъде хубаво

През първите три години на новооткрита самостоятелност като международен студент, живеещ за първи път извън уюта на семейния дом, споделях студентски къщи и общежития с приятели и непознати. Което, оказа се, си имаше свои плюсове и минуси. И въпреки че представите ти за чистота и подреденост се изкривяват неимоверно, за да приемат случващото се около теб, предимството е, че никога не си съвсем сам. По което и да е време на деня и на нощта можеш да почукаш на вратата на съседчето по стая, да размениш две-три-десет думи със съквартирантите по време на вечеря и като цяло – да знаеш, че имаш към кого да се обърнеш при нужда или по желание.

Не съвсем така стоят нещата обаче, когато минеш на следващото ниво на живота като възрастен, а именно – да заживееш сам, без родители, без другарчета, може би с няколко кактуса и котка или две. Разговаряйки с приятели, открих, че немалко млади хора пропускат тази стъпка и никога не са живели сами. Дали от страх, дали по стечение на обстоятелствата, излитат от семейното гнездо към дома на половинката или пък споделят апартамент под наем, което пък има своя чар и своите си предизвикателства. На тема „как да оцелееш, когато не се разбираш със съквартирантите“ ще си говорим друг път. В идните параграфи ми се иска да обърнем внимание на това, защо е важно да поживееш сам поне за кратко и как да си го направиш хубаво.

Да живееш сам може да бъде изключително приятно или адски кофти. Уединението ти дава възможност да срутиш всичките си стени „за пред другите“, да се наслаждаваш на свободата, която то ти осигурява, да подредиш ежедневието и пространството си така, както ти харесва. Научаваш се да оценяваш собствената си компания и да намираш стойност във времето, което прекарваш насаме с мислите си. Научаваш се също да разчиташ на собствените си ресурси, за да се справяш с предизвикателствата на ежедневието, което ти носи една неподозирана увереност и смелост. Защото нищо не може да те бутне, когато си успял съвсем сам да изхвърлиш мега голям паяк през терасата с помощта на лист хартия и стъклена ваза, без да го убиеш. Разказ по действителен случай.

Животът без съквартиранти има своите недостатъци, разбира се. Например това, че огромният паяк е твоя отговорност. Или това, че често единствената ти компания си самият ти.

Когато живееш сам, вървиш по тънка линия между свободата (разбирай, да се чувстваш добре, без да си заобиколен с хора) и самотата.

Именно това е причината, поради която много хора се страхуват да направят тази крачка. Уповавайки се на собствения си опит обаче (близо две години living alone), мога да твърдя, че си струва да надвиеш страха. И за да ти помогна, ако си в дилема дали-или, ето няколко съвета как да живееш сам и да ти бъде хубаво.

Създай си пространство, в което наистина се чувстваш добре.

Ако живееш под наем, можеш да поискаш разрешение от собственика да направиш малки промени по жилището или пък да освежиш с декорация и неща, които след това можеш да върнеш в оригинален вид. Такива са например – да смениш лампите, да сложиш килим, да монтираш нови дръжки на шкафчетата. Важно е да си създадеш уютна и привлекателна атмосфера, за да почувстваш мястото като „твой дом“.

Направи си график и се придържай към него.

Рутината дава усещане за спокойствие и подреденост и те отвлича от нежелани мисли. Отдели си например ден за чистене, време за приятели и време за самия теб – спорт, хобита или просто chill. Отварям скоба да отбележа, че когато живееш сам, осъзнаваш различни качества на характера си – дали си организиран, или подреденият хаос ти харесва например. Това е така, защото премахваш фактора „заради половинката / съквартирантите / другите“ и се налага да приемеш нещата такива, каквито са, без да имаш оправдание.

See Also


Приеми го като възможност да опознаеш себе си.

Въпреки че нямаш с кого да binge-watch-ваш новите Netflix сериали, позитивите на solo живота надминават негативите. Възможността да опознаеш себе си отвъд рамките на образа, който показваш в социалните си кръгове, несъмнено е един от тях.

Независимо колко се доверяваме на приятелите ни, колко обичаме половинката си или колко близки сме със семейството, във всеки един от тези контакти действията ни се диктуват спрямо кода, който сме изградили за хората около нас.

Когато живееш сам, всички тези осъзнати или подсъзнателни правила отпадат. Можеш да откриеш нови качества у себе си, да запалиш неочаквани страсти, да се научиш на самостоятелност и самодостатъчност. Казано накратко, можеш да бъдеш повече себе си и да се потопиш в потока на мислите и чувствата си, без да те афектират външни влияния.

Запълвай деня си с интересни занимания и не пропускай срещите с приятели.

Балансът е ключът към това, да живееш самa и да ти бъде хубаво. Затова трябва да обръщаш внимание дали несъзнателно не залиташ в крайности. Прекалената интровертност, също както и непреодолимото желание да бъдеш нон-стоп в нечия компания, не е окей и по-скоро може да те побутне към по-неприятния отговор на въпроса „свобода или самота?“. Макар и преживяванията на всички ни да са различни, личният ми опит показва, че най-самотна се чувствам тогава, когато „забравя“ да изляза от крепостта на дома, защото ми е уютно да се сгуша на дивана с лаптопа пред себе си. Дали ще отидеш на разходка, ще седнеш в някое кафене, ще се видиш с приятели – не пропускай времето, споделено с други хора. Друг начин да преодолееш самотата е това, да „ротираш“ различни хобита и отнемащи вниманието ти занимания.

Не прекарвай твърде много време, потънал в тишина.

Понякога тя може да бъде медитативна и да ти позволи да надникнеш в мислите си, без да има какво да те разсейва. Друг път обаче тишината, особено прекалената тишина, нагнетява и носи чувство на самотност. Любимият ти плейлист на repeat, нов подкаст, сериалът, който можеш да изрецитираш, без да следиш какво се случва на екрана (Friends, разбира се) – всичко това ще ти помогне да заглушиш самотата, когато живееш сама – и да ти бъде хубаво.

What's Your Reaction?
Awesome
7
Excited
1
Great
3
Not Sure
0
Scroll To Top