На прага на всяка нова година заставаме, изпълнени с решителност да постигнем повече, да сбъднем нереализирани мечти, да осъществим цели, към които се стремим. Прелистваме страниците на отминалите дни и твърде често, когато теглим чертата, се оказва, че не сме изпълнили никое от миналогодишните си обещания. Стане ли дума за такива впрочем, в мислите ми моментално зазвучава The One With All The Resolutions епизода на Friends – и точно както на никого от героите не му се получи, така и много от нас не успяват да реализират желанията си. 

Съвсем честно ще ви призная, че дори не си спомням какви са били новогодишните ми обещания в началото на 2020, освен едно: да пътувам повече (oh the irony, нали?). След като завърших бакалавърската си степен преди две години и се прибрах в България, прекарах сравнително дълъг период без пътувания, поради което взех това решение. Даже имах списък с дестинации и билет за Болоня през март, ама всички знаем как се разигра сценарият. И въпреки това успях да отида на ново за мен място (Созопол) и да изживея нещо ново за мен (къмпингуване), което в рамките на ситуацията можем да го броим за mission accomplished. Правейки си равносметка обаче, осъзнавам, че в България има безброй красиви кътчета, които си струва да се посетят. Бих сложила това в графа “желания за новата година”, които лесно могат да бъдат осъществени, дори в контекста на световна пандемия.

По време на локдауните достигнах до заключението, че не притежавам достатъчно дисциплина, за да си създам мечтания от мен лайфстайл. Липсата на последователност и организираност се оказа основен източник на лошите ми навици и съществена спънка за реализирането на много и разнородни цели – и със сигурност заема челна позиция в категорията “неща, с които искам да се преборя през 2021”.

Винаги обаче съм предприемала грешен подход към придобиването на това полезно умение, а именно: going all in. Когато се опитваш да трансформираш коренно начина си на живот, често губиш мотивация за каквато и да било промяна, тъй като разпределяш вниманието си върху различни фронтове, не постигайки успех на нито един. През тази година обаче ще подбера няколко основни точки на трансформация, които ще въведа една по една – едва когато предишната се е превърнала в утвърдена рутина. Или казано иначе – малки, конкретни и възможни за постигане цели, които да съставят основа за надграждане.

Чела съм, че да сформираш нов навик (например да пиеш чаша вода след закуска) са необходими 21 дни, докато в случаите на по-изискващи такива периодът на затвърждаване може да бъде удължен. За себе си бих казала, че се нуждая от около месец, за да се адаптирам към промяна в ежедневието си. В повечето случаи обещанията ми обаче угасват безславно на първата седмица. През новата година бих искала да докажа на себе си, че мога да бъда достатъчно дисциплинирана, за да изградя поне няколко полезни навика и да “изтрия” поне няколко лоши такива. 

Ключовата дума на предстоящите (почти) 365 дни за мен ще бъде: подреденост.

Въпреки че хаосът често припалва искрицата на креативността, също толкова често не позволява тя да се разгърне в пълния си потенциал – обикновено поради липса на време. Ще ви призная, че много пъти съм изпитвала съжаление за реализацията на дадена идея, тъй като ми е хрумнала в последния момент или пък съм procrastinate-вала до откат. Да планираш предварително и отрано, всъщност е супер умение, тъй като имаш възможност да “огледаш” проекта от всички страни и да прибавяш все нови хрумки към него. Или пък да откриеш пролуки или пробойни, които на пръв поглед не си. Или пък да утилизираш нови ресурси и да придобиеш нови знания за тяхното реализиране. Тук бих добавила също, че е необходимо да се науча на търпение и да не прибързвам с осъществяването на идеи, преди да са узрели за това.

Подреденост също така ще бъде основната тема на ниво “ежедневие”, започвайки от дребни домакински задължения като това, да си подреждам леглото веднага след ставане, до отделянето на време за йога или друг тип физически упражнения поне четири пъти седмично. Впрочем, често срещана грешка при поставянето на цели е липсата на конкретизиране. Освен реалистични и постижими, обещанията трябва да бъдат измерими и ориентирани във времето. В случай че не сте запознати с формулирането на SMART цели, drop me a line в Instagram, за да разкажа повече.

През годините съм опитвала да поддържам какви ли не начини на планиране (безброй app-ове, дигитални и книжни планери са минали през ръцете ми), но липсата на консистентност скоро ги превръщаше в спомен. И понеже една от целите ми за 2021 е да подобря режима си на спане и да се науча да ставам рано, то съответно бих искала да добавя преглеждането и разписването на задачи за деня и седмицата в сутрешна рутина. Приемам съвети за това, как да планираш ангажиментите си, както и препоръки за добри планери, FYI. 

Да отделям повече quality време на блога, е последното от поредицата новогодишни обещания. Можете да очаквате статия веднъж седмично, както и повече визуално съдържание. Тези две неща – консистентност и предварително планиране, както и подобряване на уменията  ми пред и зад обектива, са огромни предизвикателства, чието покоряване ще ми донесе най-вече лично задоволство.  Да се развивам в сферата на фотографията, е желание, което имам от много време, но все си слагам бариера, защото изпитвам съмнение дали ще постигна нещо хубаво. Както гласи един от любимите ми цитати обаче…

be brave enough to suck at something new.