Ще запомня “новото двадесет” с много неща, които не ми се случиха (пътуването до Болоня през март например, бел. ред.); с много неща, които ми се случиха, без да ги искам и очаквам; и с това, че извадих къмпингуването от never have i ever списъка си. Или го добавих в списъка с изживявания, които не съм си представяла, че ще имам желание да имам.
За онези от вас, които ме познават, фразата “Илиянка отива на къмпинг” е абсолютен пример за оксиморон в живия живот. Факт е, че леко потръпвам от мисълта да се къпя в баня, която ми се струва не-чистичка (дори и самостоятелна такава в хотел), а към всякакъв тип буболечки изпитвам фобия в начална до средна степен (с изключение на пчели и оси – там левълът е: излизам от стаята и врътвам ключа отвън. Това е реална история от времето, когато живеех сама в студио (студио!) в Холандия). А сега да си представим Илиянка, която спи в палатка, споделя баня и тоалетна с не-знам-колко чужди човеци и всичко останало с n на брой всевъзможни живи твари. Схванахте ситуацията, нали?
Offshore къмпингът, на който се спряхме с компанията (състояща се от мен и още две девойки), ни беше препоръчан като много куул, взехме си Bell tent или казано иначе, хипстърско изглеждаща палатка, и аз лично стисках палци да не пожелая да си тръгна още на същия ден. Време е за drum-roll – то пък взе, че ми хареса. Препятствия имаше (понякога и буквално), но общо-взето експириънсът беше супер.
В Stories ви обещах да разкажа повече и да споделя опит, който (според мен) един начинаещ в къмпингуването на Градина би намерил за полезен –
като започнем от това, как да намерите къмпинга (DO NOT TRUST GOOGLE MAPS, I repeat, DO NOT TRUST GOOGLE MAPS) до това, къде да намерите нещо вкусно за хапване.
Черпя от собствените си изживявания, за някои от вас нещата може да са obvious и в никакъв случай не смятам този текст за изчерпателен наръчник. Ама пък се надявам да си откраднете нещо полезно *wink*.
Offshore кемпът е разположен непосредствено близо до баровете на Градина, което на мен лично много ми допадна. Можеш да си разпънеш собствена палатка в една от двете горички или да си наемеш палатка или каравана. Ние се “охарчихме” за лукс палатка (Bell tent), която е доста просторна, с удобни матраци и изненадващо чисто спално бельо. И да ви кажа честно, не очаквах да се спи толкова сладко на открито. Единственият минус беше, че нашата палатка беше извън горичката, което превърна нас в аутсайдери, а вътрешността на палатката – в сауна през горещите часове на деня. Изискванията ни обаче бяха да бъде максимално близо до плажа и до общите пространства, тъй че няма как да имаш всичко.
Тук вмъквам като съвет да изискате т.нар. “зелен стикер”, който забравиха да ни дадат и който впоследствие се оказа, че индикира на “отговорника на гората”, че палатката е заета и не сте нелегално пребиваващи там. Не че сме имали проблеми, липсата на стикер се превърна в забавна insight шегичка, ама за да ви е смешно, you had to be there.
Къмпингът е буквално до плажа (в зависимост къде ви е палатката, сте на 2-3 минути от него), който пък е със свободна зона. И пясъкът, и водата ми се сториха чистички и приятни, накратко: препоръчвам. Плажовете и съответно баровете на Градина също са на walking дистанция, може да се стигне и с кола (тук имам интересна история, ама ще я разкажа след малко).
А как се стига до Offshore, е въпрос, който ми се иска да бяхме попитали предварително. Следвайки съветите на навигацията, отбихме от циментирания Стария път по нещо, което може да се опише просто като МНОГО черен и много криволичещ прашен път. На пръв поглед ни се стори, че води в нищото, ама нали къмпингът е Offshore, решихме, че това е някаква част от цялостния експириънс. Всичко беше супер до момента, когато стигнахме малка ямичка и (два пъти) предните гуми на колата пропаднаха в нея в опити да стигнем до заветната цел. При втория ентусиазиран attempt ни стана ясно, че с нашата кола от там няма шанс да минем, а накрая се оказа, че Google Maps ни е излъгал и си има хубав път до кемпа, с табела и без пропасти. Слагам го в bold, защото не сме единствените “жертви” на навигацията (Offshore хората ни разказаха, че предишния ден са дърпали други две девойки от същото място) – отбивката за къмпинга е ясно обозначена със знак.
Вторият ни подобен експириънс с колата беше по пътя за Градина, където в един ден затънахме два пъти в пясъка. Много thanks на момичетата, които ни помогнаха да избутаме към партито на Bash Bar. Така се роди и друга insight шегичка: като ни питат как изкарахте на къмпинга, отговорът ни е: еми, избутахме го.
Спирам дотук с безсмисленото инфо с уж развлекателен елемент и давам сбито по точки:
- Носете си спрей против комари и си пръскайте лицето. Иначе рискувате да се събудите с подуто око, личен експириънс. В този ред е на мисли е хубаво да имате под ръка и противоалергични и всякакви други хапчета .
- Къмпингът има общ хладилник (лилав, за който ние доста се чудихме дали е на някого) – можете да слагате храна до 2 часа и алкохол и лед неограничено дълго.
- Носете си тоалетна хартия. Тоалетните са два вида – със седалка и клекало, и са сравнително чисти и приятни. Единственото, което трябва да имате предвид, е, че тоалетната хартия си е от вас.
- Къпането се случва за 4 минути. Общите бани също ме изненадаха като левъл на чистота. Стресиращият елемент беше “къпането по часовник”. Всъщност баните също се разделят на такива с топла вода (1 лв. = 4 минути къпане) и такива, чиято вода се топли от слънцето (неограничено време за къпане и до късния следобед водата е сравнително приятна). Аз лично използвах първите – при първия си опит успях да се “изкъпя” за две минути и половина, след това осъзнах, че четири минути са достатъчно време да си вземеш приличен душ. А ако водата ти спре, винаги можеш да цъкнеш още едно къпане. Тук вмъквам, че е препоръчително да си вземете торбичка с мини продукти за удобство, а не като мен. Бях помъкнала full-sized шампоан и балсам, които, на всичкото отгоре, правят ЛИЛАВА пяна. За щастие, го осъзнах, преди да ги използвам. Съседчето по душ сигурно щеше да се изненада.
- Носете си щипки и въже (или подобно) за простиране. Или бъдете креативни и се възползвайте от дървото в близост, a.k.a. Дървото на прането.
- Ако сте зиморничави, сложете в куфара олекотено одеало и суичър.
Друг въпрос, който ни беше проблематичен, беше: къде да ядем? Ако предпочитате да си хапвате homemade, Lidl-ът в Созопол е сравнително близо. В къмпинга пък е паркирана каравана с типично “плажно” меню – пържени картофки, цаца, бургери и прочие. Храната не е уау, но е сравнително вкусна; особено ми допаднаха принцесите за закуска. Ако жадувате кафе, в караваната предлагат такова на капсули, което мога да категоризирам като “става”. Изобщо не препоръчвам да си взимате от “магазинчето” до foodie караваната, пращам го в категория “не става”.
Друго заведение в близост до Offshore е Papur – ние лично не стигнахме до него, но чух позитивни отзиви.
Силно препоръчвам Salty за обедно хапване – намира се между Kite Bar и Dirty Gradina. Съветът ми е да избягвате пиковите часове, иначе се чака на опашка. Менюто беше разнообразно, храната – вкусна и на прилични цени като за плажно заведение.
Моето “разочарование” във foodie категорията беше Ше чакаш – заведение за бързо хапване, разположено точно до Bash Bar. Беше вкусно, но безкрайно overpriced, като се има предвид, че е на самообслужване и масите бяха далеч от добре почистени.
За следващ път съм си сложила в списъка Honu Hawaiian BBQ като спот за обяд. Генерално опциите за хапване на плажа ми се сториха леееееко лимитирани, но пък както казват, за какво ти е храна, когато имаш коктейли? А такива можеш да намериш лесно: Bash Bar, Kite Bar, Dirty Gradina. Тези си ги знаете.
Вижте още: 5 идеи за брънч през уикенда
Последвайте ме в Инстаграм