моите малки стъпки към живот с по-малко отпадъци

Темата за замърсяването на околната среда, в частност с пластмасови отпадъци, ме вълнува от близо година, когато за първи път се сблъсках с нея чрез блога Zero Waste Sofia и се експандна особено след документалния филм A Plastic Ocean . Признавам си, че не се бях замисляла за дълбочината на този не-ве-ро-я-тен проблем и колкото повече се образовах чрез документални филми, статистики и статии, толкова повече изпитвах нуждата да се вгледам в собствения си “принос” за утежняването му. 

Далеч съм (as far as I could be) от това, да нарека начина си на живот zero waste. Инспириращи примери за личности, успели в голяма степен да наложат устойчивост в лайфстайла си, са Симона от Zero Waste Sofia, Мария от Rose & Matcha и Рада от Thrift Sheep. Струва си да ги последвате.

Моят личен експириънс е в пъти по-несъвършен и това всъщност си мисля, че е окей.

В много аспекти не успявам или се чувствам твърде некомфортно да switch-на към по-еко алтернативи (например пътуването с кола за мен е must, кожата и косата ми не се повлияват добре от натурални козметични продукти, менструалната чашка е off the table). В първите си дни на осъзнаване се чувствах супер guilty и реално направих грешката да се опитам да променя всичко наведнъж. Което пък беше изключително неуспешно, тъй като такава промяна е изключително комплексна и се състои от трансформиране на безброй дребни и дълбоко наложени навици. Затова новото ми мото е:

с малки стъпки към устойчив прогрес.

Избирам да ви споделя мъничките си успехи, защото съм сигурна, че сред вас има много такива, които споделят усещането ми за “несъвършеност”. Или пък такива, които си мислят, че еко-начинът на живот е твърде сложен за тях. И то – с уговорката, че не се смятам за “експерт” по темата. Съществуват безброй аспекти, за които дори не подозирам, че имат негативен отпечатък върху природата, например доскоро не знаех, че в ексфолиантите се съдържат пластмасови микрочастици. Следвам обаче акаунтите, които споделих по-горе, и всеки ден научавам по нещо ново от тях. 

Мисля си също, че да бъдеш zero waste е голямо предизвикателство, с което не всеки има дедикейшъна или чисто и просто желанието и възможността да се справи. Много от нас обаче можем да ограничим, ако не да скрапнем тотално отпадъка си. И е окей да имаш малък принос пред това да нямаш никакъв.

Ето какви малки стъпки съм успяла да направя аз в тази посока

Замених пластмасовите клечки за уши с бамбукови. По никакъв начин не се различават от пластмасовите. Напоследък ми попада пред погледа и нов (за мен поне) алтернативен вариант – бамбукова клечка за уши за многократна употреба. 

Създавам less waste в банята с бамбукова четка за зъби, паста в стъклено бурканче и метална самобръсначка. Все още търся “моята” паста за зъби (таблетките не са моето нещо), тъй като имам проблемни венци. Поради същата причина се притеснявах и дали бамбуковата четка за зъби е добър вариант, но близо година по-късно това притеснение отпадна. Металната самобръсначка + сапун вместо пяна за бръснене пък звучи като нещо страшно, но никак не е, препоръчвам обаче да я подсушавате добре и да я държите на защитено от влага място. 

Използвам натурална козметика под формата на сапун и масло и скраб за тяло в стъклено бурканче. Стъклените бурканчета на PlantOn са супер свежи и могат да бъдат преизползвани за декорация след това. Тук отново подчертавам, че не се чувствам комфортно да заменя цялата си козметика с натурална и plastic-free такава. Гримовете ми например са в “стандартна” опаковка, както и козметиката ми за лице (почистваща пяна, мицеларна вода, кремове и т.н.). 

Рециклирам или преизползвам стъклените шишета и бурканчета. Новак съм в рециклирането (имам “торби” за рециклиране, които са много удобен начин за събиране и транспортиране на отпадъци) и често се чудя дали някои опаковки могат или не могат да бъдат рециклирани, но се уча. Открих, че стъклените бутилки от доматен сос например могат да се превърнат в супер гарафи за вода, а бурканите преизползвам с различни функции – за подреждане на кухненските шкафове, за съхранение на храни в хладилника, за декорация (вместо вази). Подредила съм си също четките за грим в буркан от кисело мляко, използвам малки бурканчета за приготвяне и транспортиране на закуска/обяд в офиса и какво ли още не.

Използвам метална сламка, стъклена / метална бутилка за вода и притежавам чаша за кафе за многократна употреба. Последното не използвам особено, тъй като ми се случва изключително рядко да си взимам кафе за навън (обичам да си чилвам в кафенето, знаете). Никога няма да ме видите да си купя пластмасово шише вода по собствено желание и винаги когато е възможно, изисквам чаша чешмяна вода в заведенията.

Има още. Чети нататък.

  •  
  •  
  •  

Leave a Reply