здравей, Ели (или една история за осъзнатата себеобич)

В текстовете ми често се промъква темата за себеобичта и липсата на такава. В различни етапи на живота си съм възприемала идеята за #selflove различно, спрямо тогавашните си изживявания и разбирания за света. В процеса на израстване вярвам, че доближавам все повече до това чувство в най-истинската му форма – до осъзнатата себеобич, която да превърна в основа на съществуването си.

Мисля си, че много – да не кажа всички – минаваме през това търсене и си струва да се говори за него. В новия едишън на категорията #говоримсиначашакапучино поканих прекрасната Ели (позната също като @mademoisellie_), с която абсолютно открито разнищваме

какво е #selflove, каква е рецептата за себеобич и как да се справиш с липсата й.

И още много истински и мега искрени неща от живота.

Разкажи ни накратко за себе си.

Казвам се Елица Бехар, на 26 години съм, работя като Маркетинг и ПР експерт в голям столичен мол и имам лайфстайл блог за мода, пътешествия, и разни други интересни ежедневни теми. Имам най-прекрасното куче порода Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол на име Чарли, от София съм, завършила съм бакалавър „МИО“ и магистратура „Маркетинг мениджмънт“.  

До тук сухата част, с която да вляза в коловоза на живота – добра професия, образование, добри приятели, дом, куче, приятел, пътешествия. 😊 Нека накратко се опитам да опиша себе си чрез моята призма, която се промени в последно време и започнах все по-ясно да виждам какво се крие в тази объркана душа, работохолик, но истински мечтател. За да вдъхновя всеки един от вас, който в момента ме чете – за крехките ми години съм сменила 6 работни места, първото от които застрахователна компания, минала съм през радио, редакция на онлайн списание, любимата ми работа – маркетинг на модни брандове, та чак сега до ПР на мол – влече си ме към ритейл средата и това е. И до ден днешен все още не съм намерила мястото, което да ме спре да искам и още и още знания. Бързо схващам, което те кара и бързо да ти писва дадена среда. Все пак обаче съм инат и винаги чакам докрай – да взема възможно най-много знания от една сфера, за да ставам все по-добра.

Не е важна посоката, важно е да вървиш напред – харесва ми да следвам принципа на Шапкаря от Алиса в Страната на чудесата. Имам много интереси – от фотография, мода, до различни видове спортове, като тенисът е ми е на първо място. Шегувам се със себе си като казвам, че през седмицата съм маркетинг нинджа, а през останалото време – пътешественик, любител на храната, модата и всичко от живота, което ни заобикаля!

Зодия риби съм, ако сте от онези хора, които разбират човека по този критерий – единствено съм наясно, че тази зодия определено е повлияла да живея в свой собствен свят, да мисля повече за другите, вместо за себе си, както и да си измислям от време на време проблеми, които не съществуват 😊

Всичко до тук звучи като един приказен живот, но ми се иска в този разговор да повдигна темата за това – какво виждате в социалните мрежи за един човек, и това, което е той всъщност. Цялостно се смятам за добър човек и често не разбирам поведението на хората и омразата, която струи понякога от тях, но с времето се научих да влагам енергията си в работа и себеусъвършенстване, а не в анализи на гореспоменатите. Живея в центъра на София, имам хубаво работно място, човек до себе си, най-прекрасното куче и куп вещи, които по време на карантината разбрах, че са ми ненужни всъщност.

Избирам да пускам позитивно съдържание в блога си, Mademoisellie, тъй като за мен всеки носи проблеми и тъга със себе си и е важно да има такова място като Инстаграм, което да ни бъде вдъхновение, да виждаме добрите примери. Избирам да не споделям колко труд ми е коствало да стигна до тук „да си пускам просто фенси снимките от скъпи локации“ – безсънните нощи, в които си бил от 9 до 6 в офиса, след това си летял за лекции до 9:30 часа, минал си, разбира се, да видиш майка си, защото е имала истинска нужда от теб…и колко стана часът? Няма значение. Дори тогава не загърбих блога си, защото той бе моята мечта и моят паралелен щастлив свят, който ме закрепи в онзи момент, преди две години. Който ми даваше сили да продължавам, макар и да не виждах смисъла на момента, не се отказах. Нямам други роднини като повечето от вас – нито баби и дядовци, нито родителя, който ме е отгледал сам, вече втора година. И въпреки това съм винаги позитивна и благодарна за живота си – в това е разковничето, да ви кажа честно. Да си адекватен във всяка ситуация, да оценяваш всичко, което имаш.

Преди нямах сегашните ми възможности, работила съм с двете си ръце и мозък за тях, не съм чакала да дойдат на готово – това ме различава от останалите, започнали наравно с мен преди 4 години в тази сфера, но все намирали оправдание да не седнат и да напишат онзи текст, или не е имало „добра светлина“ за онези готини кадри. Всичко е в главата ни, във възприятията ни към света.

Всички носим товар със себе си – едни по-голям, други по-малък, но той е там.

Докато не сте наясно с личните терзания на човек, не съдете, всяко заключение би било грешно. Мислете, преди да заклеймявате 😊

Отплеснах се и накратко стана ужасно дълго, но ми се искаше тези думи да останат някъде в пространството, за да са полезни на всеки, който не „намира“ време, смисъл, стимул… цветната и различна Mademoisellie и плахата, неуверена Ели Бехар намериха общ език обаче на днешна дата и вече работят в синхрон, учат се една от друга, за да постигнат един образ, в който аз самата да се чувствам комфортно. Знам вече какво искам и защо го правя, преди не беше така. За да вдъхновявам хората да преследват мечтите си и да бъдат себе си, първо аз трябваше да съм свършила тази работа.

В момента, в който се сляхме в едно – образ и човек, и спряхме да имаме разногласия, сякаш всичко се нареди. Така че вече категорично и искрено мога да кажа: Mademoisellie_и Елица Бехар работят в една посока и отдавна са загърбили различията си, които ги спъваха да сбъдват желанията си 😊 Аз съм мечтател, идеалист, работохолик, пътешественик по душа, създател на съдържание, маркетолог и обсебен любител на кучетата. Модата и фотографията са моята страст, която ще преследвам винаги!

Каква е твоята дефиниция на #selflove?

За някои хора #selflove е да отделяш време за себе си в глезотии, леко оправдание, което да послужи пред задълженията, които имаш. Да не се напъваш излишно, да си даваш почивка винаги, когато усетиш нужда. Съгласна съм, но както с всичко на този свят, хората се увличат. Selflove стана „модерно“ през последните години и не ми се иска да давам безумни примери, но за мен не е редно да оправдаваш недоброто си здравословно състояние с любов към себе си, например – нямаш волята да започнеш да ядеш здравословна храна, да тренираш – това е selflove. Лежиш цял уикенд, защото си преуморен от работната седмица – това пак било selflove. Не засягам никого конкретно в момента, защото в паницата на всеки е различно. Но е егоистично ние да определяме себеобичта с нищоправене – то тогава родителите, които работят на 2 места, за да гледат децата си, хората, които нямат почивен ден, за да свързват двата края…те, нямайки и секунда за себе си, нямат право на себеобич ли?

Не изпадам в крайности, но моята!, подчертавам моята 😊, дефиниция за себеобич е: да правиш това, което трябва, за да стигнеш там, където искаш. И тук добавям разковничето за това: баланс. За мен себеобичта се изразява в това да работя ако трябва 24/7, но да видя крайния резултат, след което да се наградя за положените усилия. Да стана от леглото в неделя сутрин /като днес/ мноого по-рано от 11:00 часа, за да заснема онези кадри, които ми се въртят в главата от няколко дни. Да надграждам, да инвестирам време в себе си, във връзката си. Това и преди го правех, но така и не можех да кажа, че обичам себе си. Самонаказвах се, изяждах се отвътре, не бях достатъчно добра, ако нямах добра обратна връзка – хвалебствия, коментари. На днешна дата това вече не ме вълнува – не съм се справила днес, значи така е трябвало да стане. Аз съм дала всичко от себе си, което е достатъчно за похвала. Трябва да си постоянен в действията си, независимо от резултата на момента – той ще се покаже, когато му е дошло времето.

Така че себеобич дефинирам като обич към себе си, към това, което вече съзнателно знаеш, че можеш, без да се обвиняваш за провалите, а да вземеш поука от тях.

Разбира се, че някоя глезотия от време на време би била добра награда за целия ежедневен труд 😊

Само добавям, без да задълбавам темата, че съм минала през булимия в тийнейджърството си, именно заради омраза към мен самата, тялото ми, което бе различно от телата на моите връстници. Long story short – отне ми 2-3 години да разбера, че с омраза към мен няма да се получи, а с разбиране, мисъл и постоянство. Премахнах дяволчето чрез тренировки, за жалост без ничия помощ /моля, ако преминавате през подобно нещо, потърсете специалист, няма нищо срамно в това, дори напротив!/, и само с голям инат от моя страна. От тогава се опитвам да се заобичам, имала съм периоди през последните години, в които отново излизах извън релси и ненавиждах себе си, но с много воля и както казах, инат, бързо влизах отново в правия път. Така че съветът ми е да не търсите одобрението на обществото, а на първо място своето. Ако вие самите се обичате такива, каквито сте, то повярвайте ми, хората около вас усещат енергията ви и няма дори да забележат онези така наречени „недостатъци“, които вие откривате ежедневно в себе си, ами ще забелязват само широката ви усмивка и позитивна енергия, която излъчвате.

Съществува ли една-единствена “рецепта” за себеобич? А каква е тя според теб?

Не. За всеки човек тя е различна и за мен цял живот я търсиш, изграждаш. Себеобичането, истинското такова, не се случва за един ден. Това е дълъг процес и смятам, че човек трябва да е готов за него. В последните години се мъчих буквално да се заобичам, но не се получаваше. Просто защото не бях стигнала това ниво. Имала съм какво още да науча, за да съм тук сега. Рецептата за себеобич си я забъркваш сам – с всички щастливи и разкъсващи те от болка моменти. Добавяш твоя личен, душевен свят, твоето тяло, хората около теб, средата, в която живееш…защо не и мечтания ти живот? Важно е да добавиш всичко, което смяташ за нужно от твоето ежедневие – това, което те прави тъжен, както и това, което те усмихва.

Рецептата не е лесна, но крайният резултат си заслужава, защото ще се видиш като човек. С неговите недостатъци, но и красиви характерни черти, които крещят твоето име. Перфектността отдавна не е на почит, добротата, спокойствието, уравновесеността, дори самочувствието – онази умерена и красива увереност, която носиш, могат да допринесат към така желаната себеобич, за която се говори в последно време. Насила хубост не става, нали така? Спирайте за момент, изследвайте реакциите си, мислите си, тялото си. Те ще ви подскажат правилната посока, когато му дойде времето, което за всеки един от нас е различно 😊

Четете нататък. Продължаваме да си говорим на следващата страница.

  •  
  •  
  •  

Leave a Reply