здравей, Милена (или опитът на един независим артист с фрийлансинга в България)

Когато си на двадесет и няколко, се сблъскваш с безброй много новости и непознатости, изникват необятен брой въпросителни, на които чисто и просто не знаеш как да отговориш. Това е важен период от живота, в който търсиш себе си, изгубваш се и отново се намираш, научаваш истини, събираш уроци, които после се превръщат в основа на цялата ти същност и в твоя „идеология“. Създавайки блога Happy Twenty-Something (в първоначалния си вид носеше името Twenty-Something’s Life), замисълът ми беше да се фокусирам върху нещата, които съставляват този етап от личностното ни развитие.

 

Новата категория “Говорим си на чаша капучино” е завръщане към есенцията на Happy Twenty-Something, а именно – онези истински, плашещи, вълнуващи неща от живота на двадесет и няколко, за които на всички ни се говори.

 

И тъй като ми се иска да ви покажа различни гледни точки, всеки текст ще бъде разговор с други happy twenty-somethings. С моите „гости“ ще разнищваме различни теми – от практични такива като как да управляваш времето и парите си, как да се научиш да спестяваш, как да уцелиш правилната кариера за себе си и прочие, до чисто емоционални и mental health въпроси за изграждане на чувство за себестойност, човешки отношения, etc. В този ред на мисли можете да ми драскате на лично, ако ви хрумнат теми, които ще ви бъдат интересни, или двадесет и няколко годишни симпатични личности, чиято перспектива за нещата искате да чуете.

 

В първия едишън на #говоримсиначашакапучино ми гостува Милена (ще я откриете в Instagram под кодовото име @milena.trifonova),с която разговаряме (съвсем социално дистанцирано, разбира се) за нейния избор да стартира

 

фрийланс кариера в сферата на графичния дизайн, какви са предимствата и недостатъците да работиш като фрийлайнсър в България (или както тя предпочита да се нарича – независим артист) и още.

 

Разкажи ни накратко за себе си и за кариерата си на фрийлансър.

Не харесвам думата freelancer. Макар на запад тя да е символ за професионализъм, в България не е точно така. Предпочитам да се наричам независим артист. (смее се)

Взех това важно решение преди едва 5 месеца. Аз съм графичен дизайнер и илюстратор и с работата си целя да създавам изкуство и разказвам истории в дигитална среда. 6-годишният ми опит в сферата на рекламата и маркетинга ми помага да разбирам бизнес целите на клиентите ми и винаги да се стремя да постигна най-подходящото решение, което да ги доближи до публиката им.

Също така съм голям ентусиаст на тема дигитални медии и най-вече Instagram. Много ме интригува да разработвам визуални стратегии за достигане на повече хора използвайки инструментите на платформата. Другата ми страст е природата и съобразния начин на живот. Живея заедно с приятеля си,  23 саксии с цветя и едно едногодишно куче – кавалер шпаньол.

 

Как се реши да направиш този избор?

Това не беше лесно решение, определено. До голяма степен се получи естествено, обаче. Последната година и половина работех към компания, която безкрайно уважавах и не спирах да се старая и да работя усърдно. Едновременно с това ми носеше огромно удоволствие да развивам акаунта и общността си в Instagram, където хората все повече забелязваха илюстрациите ми.

В някакъв момент работата стана много, а хората започнаха да ме питат дали не мога да направя нещо странично за тях. Такъв тип проекти не се изпълняваха от компанията, за която работех, и нямаше как да ги поема като клиенти поради многото работа, която лимитираше времето ми. Често предложенията бяха супер готини и все на теми, за които много се вълнувах. Наложи се да откажа няколко големи проекта и в един момент си казах, че може би сега е времето да започна да го правя самостоятелно. Казах си, че ако не сега,  то кога и по-добре да хвана моментума, докато колелото се е завъртяло и нямам деца.

 

 

Как реалността си прилича и се отличава от това, което си представяше, преди да започнеш?

Ами като за начало имах доста клиенти, но сега предвид идващата криза се притеснявам дали няма да намалеят. Когато работиш за себе си, не можеш да разчиташ на никой друг да ти донесе прехраната и това е от слабите страни на риска. Все пак има и доста позитиви, например мога да менажирам времето си и да определям кое смятам за важно в даден момент, както и това да избирам с кой клиент да работя и дали проекта пасва на мен, уменията и ценностите ми.

Това ми носи много спокойствие и откакто съм започнала, значително съм подобрила психичното си здраве и вътрешен баланс.

Старая се да не се притеснявам твърде много за пари. Както се казва – парите идват, когато най-малко се притесняваш за тях. Също така ефект, който не очаквах е, че се храня много по-здравословно вкъщи и усещам добър ефект върху организма си цялостно.

 

Какви са предимствата и недостатъците на работата като фрийлансър?

Вече споменах две предимства, но ето още няколко: управлявам от къде работя, а ако е от вкъщи управлявам и температурата на въздуха и въздухопотока; получавам целувки от кучето ми по средата на деня; имам повече време за дома и семейството ми, защото не го губя да пътувам до някъде. Също така аз комуникирам директно с клиента, по този начин се разбираме много по-лесно и гордо мога да заявя, че нямам нито един проект с крайна или сериозна промяна след обратна връзка.

Един голям недостатък е липсата на човешка интеракция на живо. В един момент започнах да се чувствам много неприятно, че не съм си говорила с никого на живо цял ден. Но откакто сме под карантина се радвам на присъствието на приятеля ми, който си работи също от вкъщи. Иначе преди това гледах да организирам един ден в седмицата със срещи с клиенти в центъра и да работя от кафета и кофиси.

 

Какво според теб другите двадесет и няколко годишни трябва да обмислят, преди да се впуснат във фрийланс кариера?

Да имат план какво могат да правят и да имат поне един редовен плащащ клиент. Така шансът им ще е по-голям да се справят по-лесно. Също да не преобмислят много нещата, защото иначе няма да се решат. И като цяло да бъдат с нагласата, че не могат да предвидят всичко. В крайна сметка важното е да се адаптират и ще успеят да се справят във всяка ситуация.

 

Какво смяташ за най-голямата си грешка до момента и за най-голямото си постижение, career-wise? И какво научи от всяко от двете?

Най-голямата ми грешка е да мисля, че мога да се справя с повече от 8 длъжности наведнъж работейки по 12 часа на ден между 5 и 7 дни в седмицата.

Най-голямото ми постижение е, че все пак го направих и научих страшно много от това.

Въпросният работодател беше един от първите ми и ми беше мечта да бъда в подобна енергична и проактивна атмосфера. За жалост на 7-мия месец работа организма ми започна да не смогва и да води до сериозни здравословни проблеми. Това ми показа, че безкрайния ентусиазъм, с който понякога се впускам в една работа, трябва да бъде лимитиран на кратки периоди, а не безкрайни такива. Работодателят си взе бележка и назначи няколко човека на мое място, разделихме се с добри чувства, което също си беше постижение.

 

Все по-често нашето поколение изпитва усещането за “застой” или lack of progress and direction. Имала ли си такива моменти, в които не се чувстваш удовлетворена от това, с което се занимаваш, и ако да, какъв е твоят начин да пребориш това чувство?

Аз съм човек, който все се занимава с нещо ново. Уча ново умение или стил свързан с работата ми и за това не мисля, че съм усещала застой до сега, обаче липса на посока имам постоянно. И това до голяма степен мисля, че е строго индивидуално за всеки. Мисля си, обаче, че на двадесет-и-нещо не сме длъжни да знаем посоката.

Както се казва в Алиса в страната на чудесата, ако няма значение къде ще стигнеш, а просто да е някъде, тогава няма значение в коя посока ще поемеш, стига да вървиш достатъчно дълго.

Перифразирам, но това е най-любимият ми диалог между Алиса и котарака. Често ми дава стимул да не спирам да опитвам и създавам, вярвайки, че в някакъв момент ще стигна дестинацията си и тя ще бъде моята си.

 

В момента се намираме в ситуация, която е особено предизвикателна за малките и независими бизнеси – и съответно за фрийлансърите. Как тя се отразява на теб, с какви предизвикателства се сблъскваш и как успяваш да се справиш с тях?

Все още е доста рано, за да съм се сблъсквала с много неща, но определено се усеща промяна на пазара. Клиенти ресторанти отказаха планирани задания и е напълно разбираемо. От друга страна обаче се появиха клиенти, които благодарение на ситуацията сега имат повече време да отделят на проект, който все отлагат и им трябва дизайнер. Вярвам, че работа винаги ще има и аз ще се адаптирам спрямо нуждите на пазара. Важното е да мислим трезво и да си помагаме.

 

Вижте още: осмели се да се покажеш. Или как да разбиеш собствените си рамки за женска красота

Последвайте ме в Инстаграм

  •  
  •  
  •  

Leave a Reply