Живеем в едно такова време, когато думите inclusion и diversity се превръщат в абсолютен тренд, а призивът да бъдеш себе си се наслагва върху теб от всяка реклама, от всеки “инфлуенсър”, в която и социална мрежа да влезеш. В което, нека да сме честни, няма нищо лошо. Напротив, подкрепям на 100% всеки – независимо дали е човек или бранд, който от своя страна застава зад културното и социално движение за повече “пъстрота” в обществото и в медиите.
Когато обаче месиджът да бъдеш себе си се представя като това, да бъдеш съвършена версия на човешко същество, трендът започва да губи своята стойност. Вместо да разчупим рамката, същата тази рамкирана красота (в частност – женската) сякаш се издига в култ. А истинските стереотипи остават – за успешната жена, зад която несъмнено стои един по-успял от нея мъж; за жената домакиня, чиято единствена цел в живота може и трябва да бъде да поддържа семейния уют; за жената с тъмен цвят на кожата, която стои по-ниско от теб, защото – виждаш ли, това не е никак “естествено”; за жената, която не може да носи високи токчета и това може би… може би я прави по-малко жена. Въпросителната, която ми се върти в мислите, е следната: какво ни е нужно да разбием стереотипите? И базирайки се на личното ми мото в живота, ми хрумва следният отговор: да започнем отвътре и да продължим навън. Като излезем извън собствените си представи и рамки за това, какво е красиво.
Да бъдеш себе си, не значи да бъдеш перфектната версия на друг. Да бъдеш себе си и да обичаш себе си, означава да приемеш и да приютиш най-истинските си, най-дълбоките си несигурности и да ги трансформираш в своя отличителна черта, без да ги превръщаш в граници на твоята личност. Чисто и просто – да си окей с нещата, които си. С нещата, които те правят различен от всеобщоприетото, стереотипизирано “нормално” – дали ще е това, че си сингъл на тридесет и няколко; дали ще е физическа характеристика, която се възприема за “ненормална”, или каквото и да е друго, което те кара да се чувстваш не-окей.
И когато се научиш да си окей със себе си, придобиваш увереност просто да бъдеш. Да реализираш смели идеи, да преследваш най-щурите си мечти. Да танцуваш, когато ти се танцува, независимо дали си на петнадесет или на седемдесет и пет. Да излезеш извън рамката и да се покажеш на света – и да изискаш от света да те покаже. Теб и повече жени като теб. Истински. Неподправено себе си. Несъвършени. Всъщност кой е съвършен, ако се замислите, честно?
След този мега дълъг увод е време да минем по същество – а именно да си поговорим за собствения ми експириънс с уроците по себеобич и себепризнание.
Когато получих покана от Dove да съм посланик на социалния проект #ShowUs Покажете ни повече жени като нас (четете надолу, за да разберете повече и как да го подкрепите – струва си, gals!), истината е, че първо се зарадвах, след това се замислих. Дали няма да се поставя обратно в рамката, от която толкова време се опитвах да избягам?
Ще си призная, че емоционално никога не съм си поставяла етикет “инвалид”. Това определение и всичките му негативни конотации никога не са били част от мен. За сметка на това съм се чувствала несигурна (и на моменти все още се) и ми е липсвала смелост да се покажа, да бъда. Отне ми доста време, докато стигна до период от живота си, когато се чувствам комфортно в тялото си. Поне през по-голямата си част. От десет+ години (вече не ги броя, бай дъ уей) вървя с бастун и искам да покажа, че това е окей. Отличава ме, да. И това също е окей. Спомняте ли си онзи текст, в който говорех за различните умения и съответно неумения, които всички имаме? Е, дългите разстояния, тичането на маратон и носенето на високи токове за мен са част от втората категория. И това също е окей.
А вас какво ви отличава? Приемете го. Или както гласи един любим цитат: make peace with your broken pieces. Излезте извън клишето на собственото си аз. Потърсете жени (или хора като цяло), които ви вдъхновяват с личния си пример. Наскоро бях на две такива събития, където жени разказват за житейския си път и уроците, научени до този момент. Повтарящ се мотив в техните разкази беше именно: обичайте себе си и не си слагайте граници, особено такива, които ви се налагат. А пък аз ще добавя: животът ви е само един. Мега клише, знам. Обаче когато осъзнаеш, че времето си тече – независимо дали го изпълваш със смисъл или не – нещата придобиват по-различна перспектива. И това е моментът, в който спира да ти пука дали фитваш критериите на обществото, дали на етикета ти се чете “нормален”. И разбираш, че ти – като жена, като личност – можеш да бъдеш каквото и която си поискаш.
И в този ред на мисли Dove “подхваща” своя социален проект #ShowUs Покажете ни повече жени като нас, за да разбие статуквото на стереотипите за женска красота, които така добре са циментирани в обществото (и съответно медийното съдържание, което е негово директно отражение). Защото всички сме различни. И това е окей. Защото съвършенството и красотата нямат една-единствена дефиниция.
Защото е време в медийното пространство да бъде показвана истинската красота, която излиза от рамката. Място на билбордите да получат истинските жени – с всичките им дребни несъвършенства, открито, без филтър и обработка. А следващият рекламен блок да показва жени, които не робуват на стереотипите. Повече жени като нас.
https://www.youtube.com/watch?v=QtpMA0PppNs&feature=emb_logo
Покажете ни себе си – такива, каквито сте; такива, каквито се чувствате истински; и изискайте от рекламодателите и медиите да спрат да стереотипизират женската красота чрез нереални, дигитално обработени образи. Чрез постоянен копи-пейст на едно измислено, рамкирано съвършенство. Изискайте да виждате повече жени, които са като вас и мен – красиви извън рамката.
Подкрепете проекта на www.dovemybeauty.bg, а за всяко участие чрез клик на бутона “Подкрепи инициативата” Dove ще дари 1 лв. на Български фонд за жените, който се бори за повече равнопоставеност и по-малко дискриминация към жените във всички сфери на обществото.