#ретроспекция

#ретроспекция: розови гръцки залези и един нестандартен брънч с Qfteta

Сядам да пиша. Защото си обещах (пък и на вас също), че ще поддържам поредицата #ретроспекция, а пък един текст поредица не прави. В августовския едишън ви разказах за две Go Guide партита и една много, много любима книга на вдъхновяващата Петя Кокудева, а септемврийският ще посветя на едно (макар и дъждовно) пътешествие до Гърция, нестандартен брънч със сладолед и кюфтета (в комбинация, уоу – read along), неочаквано и мега симпатично запознанство… и май това е. 

 

Let’s get this started.

 

Септември беше месецът на циганското лято and I simply didn’t mind. Това беше до момента, когато си събрах куфара за семейното трипче до Гърция по време на почивните дни и температурите рязко удариха бойкот на усещането за лято. Можете да си представите, че в багажа ми не фигурираха плетени пуловери и дълги дънки. Нямах дори яке, признавам си. Затова бях и крайно неподготвена за дъждовното време, което ни посрещна в Polichrono – симпатично селце, разположено в центъра на най-западния ръкав на Халкидики.

Въпреки не-лятното посрещане, Гърция ме очарова с кристално чистата и изненадващо топла вода на морето и уютната гостоприемност на своите хора. Хотелът ни беше съвсем на крайморската улица, което пък си беше истинско удоволствие – само няколко крачки и пред себе си имаш безкрая на притихнал тюркоаз, преливащ бавно в розово-лилавите нюанси на залязващото слънце. О-бо-жа-вам залези. За изгрева така и не се наканих да се събудя, но си откраднах време да се насладя на цели два прекрасни залеза. И се чувствах толкова в хармония със себе си, колкото не бях от много дълго време.

За гръцкото селце мога да разкажа само, че е наистина мъничко, но пък приятно изненадва със супер уютни и приятни местенца. Ние си харесахме едно крайбрежно заведение, в което ни минаха повечето обеди и вечери – ще го откриете кацнало край морето и под името Flegra. Историята е, че ресторантът е семеен – стартирали са го родителите на сегашните собственици през далечната 1984 година, а новото “поколение” е превзело бизнеса преди около двадесет години, внасяйки модерна нотка в типично гръцката обстановка. Менюто е разнообразно и предлага както автентични гръцки специалитети, така и ястия с модерен прочит.

Особено ни впечатли десертът, който представлява огромна палачинка с мноооого шоколад и сладолед и винаги е комплимент от заведението. Сервират я върху голям метален поднос и я навиват и разрязват с умели и очевидно добре отренирани движения пред смаяните погледи на “публиката”. Доста яко. Забавно беше и това, че всъщност голяма част от персонала говори или поне разбира български (както и почти навсякъде в селото), което пък си беше предпоставка за комични ситуации.

 

Като заговорихме (и се размечтахме) за храна, не мога да пропусна като highlight на месеца и специалния брънч в така любимата ми Qftetaria, изцяло дедикейтнат на оригиналната хрумка

сладолед Qfteta

Ако си спомняте (и ме следвате от тогава), през юни ви споменах за този нестандартен сладолед, който беше основният ми мотиватор да посетя StrEAT Fest-а на Bacchus в началото на месеца. Можете да си представите колко се изкефих, когато ме поканиха на one-time workshop в Qftetaria с немалкия challenge да си приготвя “сладолед Qfteta” съвсем сама (с насоките на техния готвач, окей). Следобедът беше изключително интересен, изпълнен с приятни и интригуващи разговори и разбира се, невероятно вкусна храна. Ако не сте опитвали тапасите от лятното меню, страхотни са – особено грилованата царевица, просто рай.

Разказаха ни и за създаването на “сладолед Qfteta”, който реално е бил разработен изцяло за феста, но поради големия интерес са решили да го представят и в менюто на ресторанта в малко попроменен, ресторантски вид – в метална кошничка, с хрупкав картофен чипс и сосчета. А пък самият “сладолед” представлява вафлена сладоледена фунийка (сладка на вкус), в която се редуват yummy кюфтета (в сместа за които има боровинки) и настърган чедър. Цялото нещо е поръсено с боровинки, които придават завършеност и се вписват идеално. Абе, като цяло – yum yum yum.

 

Освен на безгранична yumminess,

септември беше месецът на интересните запознанства.

Изненадващо за хората, които ме познават от преди години, изненадващо и за самата мен – сегашното ми аз е супер отворено към разговори с непознати. Фабрика Дъга е най-често мястото, където откривам такива random encounters – преди няколко месеца си говорих с двама симпатични немци, които бяха “избягали” от работата си за уикенда, след това се запознах с младеж от Иран (по спомени), който беше дошъл на почивка със съучениците си, а последният път “попаднах” на мега симпатяга от Португалия, която си беше подарила solo пътуване за рождения ден. Супер зареждащо е да погледнеш своя собствен град, своето собствено пространство през призмата на друг човек – и да преоткриеш чара на София, към който сякаш някак си привикнал. 

Фабрика Дъга е любимо място за уикенд брънч и случайни запознанства.

 

А пък София си има своя неподправен чар, както се стреми да ни напомни и новото брънч местенце Cafe 1920. 

През септември открих също…

The Little Things на улица „Цар Иван Шишман“ 37 или може би най-любимият ми спот в града към момента – уникални тапаси с четири вида дип и пържени картофки с билки и настърган пармезан, които са абсолютен must-try.

Щастливата пекарна на бул. „Дондуков“ 24, която ухае на уют и на току-що изпечен хляб.

Петлето  на улица „Неофит Рилски“ 44, което е приятен и предразполагащ ресторант, разположен в красива стара градска къща от 1923 г. Препоръчвам да опитате свинските ребърца, ако сте meat lovers. 😉

Вижте още: Cafe 1920, където се срещат минало и настояще

Вдъхновете се с: 5 идеи за брънч през уикенда

Последвайте ме в Инстаграм за още yummy идеи

 

  •  
  •  
  •  

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *