#топ3

#топ3: must-watch документални филми в Netflix

Никога не съм мислила за себе си като човек, който ще гледа документални филми с особен интерес. Напоследък обаче осъзнавам, че светът е една безкрайна мозайка от знания и аз държа в ръцете си една миниатюрна прашинка. А колкото повече знаеш и колкото повече мислиш над наученото, толкова повече се променят възприятията ти за общността, в която живееш; за твоето късче земя; за света и за твоето собствено място в него.

Забелязвам, че средностатистическият човек сякаш е свикнал да гледа в собствената си паничка, без да хвърля поглед към голямата картина кой знае колко често. В интерес на истината – аз също рядко се замислям над влиянието, което моите действия и моите избори оказват върху природата, върху чуждия живот. Не мога да твърдя, че тези три документални филми са променили изцяло начина ми на мислене или пък ще доведат инстантно до коренна промяна в лайфстайла ми. Със сигурност обаче насочиха вниманието ми към няколко фундаментални въпроса, над които си струва да се помисли.

 

A Plastic Ocean

Документалният филм A Plastic Ocean започва като приключение, чиято цел е да изследва най-голямото животно на планетата – синия кит. Впоследствие екипът от изследователи откриват, че в средата на Индийския океан се е образувал дебел слой от пластмаса, който вреди неимоверно много на морските обитатели.

Преди да продължиш надолу, те предизвиквам да направиш първото, което направих аз в края на филма. Преброй всички пластмасови неща, които имаш около себе си и които използваш в рамките на един-единствен ден. Много са, нали? A Plastic Ocean ме накара да се замисля колко от моите “само една торбичка” са допринесли за ужасяващото състояние на природната среда към момента; за рушащия се, изчезващ и обезобразен дом на стотици хиляди диви животни. Филмът показва и кадри на умиращи от глад животни (най-вече птици) в следствие на погълнатата от тях пластмаса. Тъй като техният организъм не може да я обработи, тя се натрупва в стомасите им, водейки до фатален край.

Освен върху природата, свръхупотребата на пластмаса влияе негативно и върху хората. Създава се един кръговрат – изхвърляме я в океаните, където тя се разгражда на микропластмасови частици. Тези частици се превръщат в храна за рибите, а отделените от пластмасата токсини отравят рибната тъкан. Консумирайки риба и морска сол, ние на наш ред поглъщаме микропластмаса, като все още не е ясно какви са последиците за човешкото здраве.

И в тази връзка можеш да последваш @zerowastesofia за вдъхновение как да живееш малко по-природосъобразно. Със сигурност няма да ти се получи от раз, понеже сме дотолкова свикнали с лесното и удобното, но ми се струва като навик, който може да се придобие с повече усилия и най-вече keeping the big picture in mind.

 

The True Cost

The True Cost е документален филм на режисьора Andrew Morgan, който разкрива въздействието на така наречената бързата мода (fast fashion) върху хората и планетата. Ако не си запознат с консепта, бързата мода може да се дефинира като модерни и достъпни дрехи, въплащаващи бързи и постоянно менящи се тенденции (гиганти в тази индустрия са H&M, Zara, Forever 21 и други). Филмът започва с историята на катастрофалното срутване на фабрика на Рана Плаза в Бангладеш, където загиват над 1,000 текстилни работнички, а хиляди други са ранени. В тази фабрика се шиели дрехи за модни вериги като H&M, Primark и още fast fashion брандове, развяващи гордо своите sustainability codes. Този страховит (меко казано) инцидент е последван от други подобни случаи, които повдигат въпроси около етичните практики на модните вериги.

Накратко, The True Cost разглежда отрицателния ефект на бързата мода върху хората и природата. Особено впечатление ми направиха думите на икономисти и психолози за това, как бързите тенденции и бързата промяна се отразяват върху финансовото състояние на крайния потребител (бидейки аз и ти), както и върху неговия психически и емоционален баланс. Според тях ставаме все по-бедни (защото харчим повече за дрехи, които ще употребим едва няколко пъти) и все по-нещастни (защото в нас се кондиционира незадоволимата нужда да притежаваме повече).

Въпреки че надали ще се откажа напълно от пазаруването във fast fashion вериги (би било лицемерно да кажа друго), със сигурност The True Cost ме накара да се вгледам в шопинг навиците си и да видя същите тези patterns, които описах в горния параграф. Процесът по ограничаване на манията за пазаруване обаче е всъщност изключително сложен (поне аз така си мисля), защото в същността й се крие желанието да притежаваш. Документалният филм подчертава негативното влияние на свръхпроизводството и необходимостта от налагането на дългосрочен sustainable модел – на ниво корпорация и на ниво лично потребление. А @darostinta е един от блогърите, за които се сещам веднага, когато мисля в посока sustainable и която ми е голямо вдъхновение.

 

Street Food: Asia

Оригиналната продукция на Netflix Street Food: Asia е последният документален филм, който включвам в класацията и за разлика от горните два, беше по-скоро приятно кулинарно пътешествие отколкото eye-opening experience. Изключително добре създадена (както повечето продукции на Netflix), поредицата проследява уличната култура в девет азиатски страни. Много ми допадна това, че традиционните локални ястия на едни от най-цветните и вибрантни градове в света (Банкок, Осака, Делхи и други) са представени чрез също толкова колоритни истории на местни готвачи и собственици на street food stalls. Интересно ми беше да разбера, че голяма част от тези stalls се предават от поколение на поколение и са основен източник на препитание за цели семейства. И въпреки дългогодишната им история рецептите се запазват непокътнати и автентични – всяко ястие се приготвя по същия начин и същото внимание към детайла , както и преди десетилетия.

Много ми допадна личния, човешкия акцент на продукцията, а екзотиката на азиатската кухня ме впечатли дотолкова, че веднага започнах да издирвам тематични местенца в София. Наскоро научих, че в Бусманци е паркиран фууд трък, който предлага български прочит на азиатски ястия с уникални за страната рецепти и методи, и съвсем скоро планирам да го посетя. Ако имаш и други препоръки, shoot me a message в Инстаграм.


В списъка ми с документални филми, които искам да изгледам, влизат също: Minimalism (2019), Our Planet (2019) и Chef’s Table (2019). А кои според теб са must-watch?

Заглавна снимка: René DeAnda, Unsplash

  •  
  •  
  •  

One Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *